— Трябва да се насочим към онзи кораб и да убием копелето, командире.
— Той ще ви унищожи с лекота — вметвам аз.
— Явно много те е страх от него — подхвърля с ненавист Ле.
— Уверявам те, че страхът ми не е по-малък от омразата — отвръщам тъжно и срещам присвитите ѝ очи. — А ако си с достатъчно мъдрост, и те ще се страхуваш.
— На онези от кръвната линия на Керсан се пада да сложат край на безчестието му. Той е твой баща. Вече трябваше да си го убил, за да възвърнеш честта на фамилното си име.
В този миг болката от загубата на Седи става още по-силна. Смъртта на майка ми отеква в залите на спомените ми и аз посрещам погледа на Ле с гняв.
— Семейството е… нещо сложно — изсъсквам на свой ред. — Не смей да ми четеш лекции за моето. Нямаш никаква представа какво е да си част от него.
— Защо, по дяволите, работиш с Керсан, Аврора? — пита Тайлър с глас, натежал от объркване и ненавист.
— Защото той ни трябва, Тай — отговаря тя. — Още не мога да си служа достатъчно добре с Оръжието. Керсан го владее почти от десет години и само той знае каква мелодия трябва да изсвири с „Нерида“, за да се върнем в нашето време.
— Не разбирам как изобщо е възможно това — обажда се началник Тош. Дака стои до нея, бърбори нещо на висок глас и клати глава, а мустачките ѝ подскачат.
— Не знам — отвръща Аврора. — Но аз му вярвам. Ако успеем да се върнем там, ще можем да оправим всичко това! Ще можем да унищожим Ра’хаам, преди да се е излюпил!
— Тогава защо още се мотаете тук? — пита настоятелно Тайлър. — Ако наистина можете да…
— Оръжието е повредено, братко. Трябва да го поправим.
Заместничката на Тайлър впива блестящите си черни очи в мен.
— И как ще стане това?
— Не знам — потърквам брадичка. — Вие имате ли база или…? Някое място, където…
Дака подхваща наново пискливите си звуци, удря с опашка по пода и ме гледа със златисти, тесни като цепки очи.
— Да, имаме база, остроухи — ръмжи насреща ми Тош. — Но Съзидателят да ни натръшка всичките, ако издадем местоположението ѝ на Звездния палач. А дори да ви заведем там, не разполагаме с технология да поправим такова чудо. В галактиката не останаха много звездни докове, където разбират от ешваренски супероръжия.
— Е, има един… — мърмори под нос Аврора, потънала в размисъл.
Поглеждам я въпросително, със сключени вежди.
— Родният свят на Ешварен — уточнява тя и ме поглежда. — Сещаш ли се? Беше скрит в онази гънкова аномалия. Може би още е там.
Кимвам бавно.
— Логично е да отстраним повредите там, където Древните са създали Оръжието.
— И къде е тази… аномалия? — пита Тайлър.
— В сектор Тета — отговарям. — Ходихме там със Скарлет, Финиан и Зила, след като от ГРА те заловиха.
— Мечтай си, остроухи — намесва се Де Стой. — Сектор Тета е напълно превзет от Плевелите. Полазили са го както скети полазват цвят на мартууш.
— Ако действаме бързо…
— Ра’хаам е по-силен в Гънката — прекъсва ме Тош. — Усеща психическите вълни на всяко живо създание, което влезе там, и го погва с флотилиите си, докато не го погълне.
— Трябва да има начин, Тайлър — натъртва Аврора.
— Да отидем в сектор Тета, е лош план — отговаря той.
— Може би е лош план за хора, които не разполагат с най-добрия тактик, когото академия „Аврора“ някога е създавала — усмихва се тя. — Забрави ли, че Тайлър Джоунс няма лоши идеи? Само не толкова удивителни като на останалите.
Но Тайлър не отвръща на усмивката ѝ. Гласът му е суров, а изражението — мрачно.
— Онова беше много отдавна, Ари.
— Нуждаем се от помощта ти, братко — включвам се и аз. — Моля те.
Тайлър върти замислено един сребърен пръстен на пръстта си, стиска зъби, а гневът и предателството още клокочат под кожата му. Рикеритката се вглежда в Аврора със стари очи и промърморва:
— Може би трябва да обсъдим това със Съвета, командире.
Ле бърчи чело и казва остро:
— Защо изобщо ги слушаме? Какво ни пука какви ги говорят или правят? Не можем да помогнем нито на Звездния палач, нито на сина му, нито на глупачката, която се е вързала за него. Трябва да убием Керсан, за да отмъстим за изгу…
— Достатъчно, Ле — прекъсва я Тайлър.
— Не! — повишава глас тя. — Командире, ръцете му са изцапани с кръвта на милиарди! Честта изисква той да умре! Не можем просто да…
— Казах ДОСТАТЪЧНО, лейтенант! — ревва Тайлър.