И ето ни пак, правим поредния опит да се вмъкнем в кабинета на доктор Пинкертън. Опит №37, ако трябва да бъдем точни, с надеждата да открием какво, да му се не знае, се случва с тази проклета станция. Нека ви го обобщя накратко.
Първо, установихме, че трябва да стигнем до административното ниво през асансьорната шахта, а не по някое от аварийните стълбища, както предложи в началото лейтенант Ким. Стълбище А води към незащитената част на станцията, а вече видяхме какво става, когато онази квантова пулсация ни застигне, докато ние просто си стоим и изглеждаме великолепно.
ДЗЪЪЪН.
Сигурно се питате защо не изчакаме пулсацията да удари и тогава да потеглим към горните палуби. Отличен въпрос. Уви, това вече го пробвахме и се оказа, че ако се мотаем на долните нива твърде дълго, охраната ни намира — не веднъж, не два пъти, а три поредни пъти.
БАМ.
БАМ.
БАМ.
Установихме, че въпреки тежките повреди из цялата станция, част от охранителните камери още работят. Кой да предположи, че охранителите в една секретна военна инсталация се отнасят толкова сериозно към присъствието на саботьори? А си мислех, че боли да те ударят с юмрук в гърдата. Уверявам ви, че да ви застрелят в нея е много, ама много по-лошо.
БАМБАМ.
Решихме да си пробваме късмета с аварийно стълбище Б и при първия ни опит по този маршрут се сблъскахме със съвсем ново ниво на откаченост. Работата е там, че по пътя си към нас добрата лейтенантка Ким решила да мине по друг маршрут, за да спести няколко минути. Озовала се в коридор 16Б, палуба 6, точно когато една преградна стена поддала и атмосферата в коридора излетяла в открития космос.
СЪСССССХХХ.
ТУП.
Въпреки че по онова време със Зила и Фин още пълзяхме през шахтата за отпадъци, внезапно и без предупреждение — черна светлина, бял шум, световъртеж — се озовах на нашата си совалка, загледана в големите хубави очи на Фин. Отново. И това потвърди окончателно теорията ми. По някакъв незнаен начин четиримата сме впримчени в тази работа заедно. Няма значение как и кой дори само един от нас да бъде изваден насилствено от примката, цялото нещо започва отначало.
И пак.
И пак.
Не можем да се делим, независимо дали ни харесва, или не.
И така, заехме се с аварийно стълбище Б. Отпуснахме му цели три опита, но колкото и бързо да се придвижвахме, само го преполовявахме, преди животоподдържащата система да се цунка с дал накъсо кабел някъде из станцията и цялото стълбище да се подпали.
ВУУУМ.
ОХХХХ.
И така. Остават ни асансьорните шахти. Добрата новина е, че охранителните камери там са предали богу дух. Лошата новина е, че при повредата кабелът се е разхлабил, а системите за безопасност са се скапали необратимо. Установихме го по емпиричен път при първия ни опит да пропълзим в шахта А, когато асансьорна кабина, пълна с инженери, беше повикана по спешност да слезе в отсека на ядрото, точно когато ние се опитвахме да пълзим в обратната посока.
ЗЪННН.
ПЛЬОК.
За щастие, шахта Б не е пострадала толкова и след още един опит, при който Финиан откри, че структурният интегритет на скоба №372 от стълбата за достъп е компрометиран (ОПА, ОХ МАМММКККК), успяхме да стигнем до палубата с кабинета на доктор Пинкертън.
Обаче не бързайте да празнувате, хора.
Асансьорните врати тук са запечатани като предпазна мярка срещу атмосферни пробойни и минават цели три минути и четиридесет и девет секунди, докато горелката на Фин успее да види сметката на заключващия механизъм.
За жалост, отварянето на вратите задейства тиха аларма. Стигнахме до този извод по трудния начин точно една минута и двайсет и три секунди след първия ни успешен опит, докато тичахме към кабинета на Пинкертън.
— СТОЙ!
— Моля ви, не стреляйте! Казвам се Скарлет Изобел Джоунс и съм…
БАМБАМБАМ.
Лошата новина е, че няма как да заобиколим алармата. Отворим ли вратите на асансьора, моментално си уреждаме среща с охранителите.
Добрата новина е, че след няколко опита…
— СТОЙ!
— В името на Съзидателя, вие, земляните, нямате ли си друга робата, че…?
БАМБАМБАМ.
… и грешки…
— СТОЙ!
— Защо изобщо си правите труда да ни викате стой, тъпанари такива, щом така или иначе ще…?
БАМБАМБАМ.
…измислихме как да влезем в кабинета на Пинкертън, без да губим сума ти време да му режем вратата.
Планът е горе-долу следният: