Аз и легионер Де Сийл се изкачваме по асансьорна шахта Б (като внимателно прескачаме скоба №372). Докато аз вися на стълбата под него и съзерцавам как искрите се отразяват в очите му, Финиан срязва заключващия механизъм към коридора на административната палуба. В това време Зила и лейтенант Ким се отправят към моргата, където понастоящем се намира тялото на наскоро загиналия доктор Пинкертън.
След четири опита
БАМ.
БЗЗЗЗ.
— СТОЙ!
МУШМУШМУШ
дамите още не са намерили начин да заобиколят охраната и да вземат онова, за което са отишли в моргата, а именно електронната ключ карта около врата на покойния Пинкертън. Но, както казах, този път имам добро предчувствие.
Така че стискайте палци, деца.
Металът пръска искри, а тихото съскане от горелката на Фин едва се чува през воя на алармите и аварийните клаксони, които врещят. Аз вися на скобата под него и го гледам как работи толкова е съсредоточен, че е стиснал устни в черта и между веждите му се е врязала бръчица.
— Мога ли да помогна?
Той се усмихва.
— Вече ме пита през последните три пъти. Справям се, Скар.
— А Зила и Ким дали ще се справят?
— Е, още не сме изчезнали във взрив на темпорален парадокс, така че… — Изтрива челото си с ръкав. — Явно се справят по-добре от последния път.
Станцията вибрира съвсем леко и после писва нова аларма. Чувствам се безполезна, докато вися така, и това не ми харесва.
— Сигурен ли си, че с нищо не мога да помогна?
Фин се хили.
— Май съм малко жаден?
Провирам едната си ръка през скобата и посягам с другата, за да сваля неговата раница от рамото си. Бъркам вътре и ровя сред безполезните унистъкла за манерката. Вместо това пръстите ми бръсват нещо меко. Пухкаво. Вадя странния предмет на светлината и моментално ме залива топлина, а устните ми се извиват в усмивка.
— Спасил си Шамрок?
Фин поглежда надолу към плюшеното драконче в ръката ми и свива рамене.
— Реших, че още един съюзник няма да ни е излишен.
Притискам Шамрок към устните си, вдишвам дълбоко и поглеждам към момчето над себе си. Много е сладък. Можел е да вземе куп други неща, но е решил да спаси единствения ни спомен за Кат. Вдишвам пак, дълбоко. Още долавям аромата на парфюма ѝ и миризмата на омекотителя, който Кат използваше. Полепнали са по козинката на Шамрок. Изведнъж една мисъл ме удря между очите с такава сила, че стисвам клепачи — колко далече сме от дома, колко много сме изгубили междувременно и че може никога да не намерим обратния път.
— Добре ли си?
Вдигам глава. Фин ме гледа отгоре с разтревожено изражение. Знам, че не трябва да го товаря допълнително — той си има работа за вършене, а само Съзидателят знае какво е заложено на карта. Изведнъж обаче се чувствам толкова малка, че чак губя ориентация.
— Ще се справим ли, Фин?
Той въси леко вежди.
— Питаш за…?
— Питам за всичко. Ари, Тайлър, това, нас. — Клатя глава и глупави сълзи пълнят очите ми. — Никога не съм приемала нещата на сериозно, Фин. В Академията си губех времето с тъпотии. А сега сме потънали до шия в тези лайна и се чувствам напълно безполезна. Знам само как да говоря, а тук приказките не вършат работа. Може би, ако бях внимавала повече, ако бях…
— Хей. — Той изключва горелката и успява с известни усилия да се смъкне надолу, така че се гледаме лице в лице. — Хей, това са глупости. Не си безполезна.
Завъртам очи.
— Благодарна съм за хубавите думи, легионер Де Сийл. Но теоретичната физика не е силната ми страна.
— Щом казваш — свива рамене Фин и екзокостюмът му изсъсква тихичко. — Може и да не си забелязала, но именно ти пое командването на отряда, след като ГРА плениха Тайлър. И се справяш добре. Имаме нужда от теб, Скар.
Той посяга и избърсва една сълза със сребристия си пръст.
— Аз имам нужда от теб.
Клатя глава в почуда.
— Как е възможно да си бил пред очите ми толкова време, а чак сега да те виждам?
Той се усмихва и вдига рамене.
— Важното е, че ме виждаш.
— О, виждам те — прошепвам аз.
Придвижвам се по-близичко, той ме прегръща през кръста и после устните ни се срещат с искра на статично електричество, в стомаха ми запърхват пеперуди, той се притиска към мен, станцията около нас се люлее, а гласът на Зила надвиква пищящите аларми.
— Вие сериозно ли пилеете ценни минути насред нечуван досега темпорален парадокс за фриволна любовна игра?
Поглеждаме надолу и виждаме Зила да се катери бързо по шахтата, следвана от лейтенант Ким.