— Не знам — отвръща Зила. — Но това е причината. Това причинява времевата примка. Взаимодействие през времето и пространството между Оръжието, тази станция, квантовия импулс и ешваренските кристали. Всичко е свързано. Уроборос.
Импулсът стига до станцията.
Цялата конструкция потрепва силно, осветлението примигва.
— ВНИМАНИЕ: КРИТИЧЕН ПРОБИВ В ЯДРОТО. НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ НА ПАЛУБИ ОТ 2 ДО 10. ПОВТАРЯМ: КРИТИЧЕН ПРОБИВ В ЯДРОТО.
С лейтенант Ким се гледаме невярващо. Фин и Зила скролват по данните и четат по диагонал. Блясъкът на медальона отслабва — бил е толкова мощен, че още виждам бели петна пред очите си.
— ВНИМАНИЕ: ПРОБИВЪТ В ЯДРОТО СЕ РАЗРАСТВА, АКТИВИРАН СПЕШЕН ПРОТОКОЛ НА ПАЛУБА 11.
Станцията отново се разтриса. Този път по-силно.
Вратата на кабинета се отваря с плъзгане и половин дузина лазерни мерници огряват примигващия сумрак.
— СТОЙ!
Фин въздъхва.
— Ох, в името на…
— ПОВТАРЯМ: ПРОБИВЪТ В ЯДРОТО СЕ РАЗРАСТВА, АКТИВИРАН СПЕШЕН ПРОТОКОЛ НА ПАЛУБА 11.
Вдигам ръце пред охранителите.
— Доскоро.
БАБАМБАМ.
16
Зила
— Ох, да му се не знае, сега пък какво ни спипа? — пита Финиан по връзката.
— Мислех, че поне този път сме се отървали — добавя Скарлет.
— Разрив на ядрото — обяснявам аз и ставам от пилотското кресло. — Реакторът се претовари петдесет и осем минути след удара на квантовата пулсация и разруши цялата станция. По всичко личи, че станцията е обречена, независимо от действията ни.
— Защо не наредиха евакуация? — пита Фин.
— Заповедта да изоставят станцията беше издадена само три минути преди взрива. Предвид финансирането, вложено от теранското правителство в този проект, оцелелите от командването на станцията сигурно до последно са се опитвали да я спасят.
— А ние незнайно как сме проспали всичко това? — пита Скарлет.
— Изглеждахте много уморени и не исках да ви будя.
Бяхме взели решение да използваме последната си „обиколка“ за почивка и сън. Общият ефект от повтарящите се събития, приливите на адреналин при всеки провал и миговете преди поредната ни смърт, както и постоянното усилие да пресмятаме варианти и шансове, ни бяха изтощили сериозно, да не говорим, че бяхме уморени още при пристигането си тук.
Когато Скарлет си даде сметка, че реално сме в движение вече повече от двайсет и четири часа, а умората не се разпръсква при всяко ново начало на цикъла, стана ясно, че трябва да поспим.
Аз доброволно поех първата смяна и двете с Нари — която също беше изтощена след цяло денонощие на времеви цикли — се сгушихме близо до началната точка на приключението ни, при системата за изхвърляне на отпадъци. Беше ни малко тясно, но и много по-безопасно, отколкото да се носим безцелно на борда на нашия повреден кораб. Поне докато станцията не се разхвърча на парчета, разбира се.
Сега отново сме на борда на совалката. Пресрещам Фин и Скарлет в коридора към товарния отсек.
— Ако се съди по изражението ти — казва Скарлет, — това не е на добре.
— Не съм сигурна. Но ако трите фрагмента на кристала — твоят медальон, отломката на доктор Пинкертън и голямото парче от сондата — са първопричината за времевата примка и единственият ни шанс да се приберем у дома, а сега и трите са унищожени при експлозията на станцията…
— Значи няма измъкване от примката — заключава намръщено Фин. — Цикълът ще завършва по един и същ начин, независимо какво правим ние.
Кимвам.
— Петдесет и осем минути след квантовата пулсация.
— Оф — въздъхва Фин. — Иначе казано, дори ако някак избегнем всички начини да умрем на онова място, пак разполагаме приблизително с час и три четвърти във всеки цикъл. Никак не е много.
— Притеснена съм — признавам им.
— Като гледам, не си и отпочинала — изтъква Скарлет. — Поспа ли изобщо?
— Ще спя по време на някой от следващите цикли. Докато бях на пост, имах възможност да помисля на спокойствие. Хайде да се върнем в кабинета на доктор Пинкертън.
— И този път никой да не стъпва на кактус, моля — добавя Фин.
С всеки следващ опит стигаме все по-бързо до целта си, но аз се изпълвам с убеждението, че не сме достатъчно бързи. По-рано смятах, че сме ефективни в действията си. Сега обаче си давам сметка, че хабим голяма част от времето си само за да стигнем до кабинета на Пинкертън.