Но е задължително да научим повече.
С Нари работим в пълна хармония и вземаме по най-бързия начин картата ключ от трупа на доктор Пинкертън, а след като стигнем до кабинета му, аз се ориентирам светкавично в менютата на компютърната му система. Вече не губим излишно време да се дивим на кристалния фрагмент, който е идентично копие на онзи от медальона на Скарлет, нито на крайно невероятната природа на ситуацията, в която сме попаднали.
Финиан и Скарлет ни осигуряват допълнително време, като разсейват патрула, който иначе пристига в кабинета на доктора, застрелва ни и слага край на цикъла.
Станцията се разлюлява под нас.
— ВНИМАНИЕ: ПРОБИВЪТ В ЯДРОТО ЕСКАЛИРА, АКТИВИРАН СПЕШЕН ПРОТОКОЛ НА ПАЛУБА 9.
Нари стои на пост, докато аз събирам данни за катастрофалните експерименти, провеждали се по времето, когато се е зародила времевата примка. В рамките на последните цикли установих, че лейтенантката е по-приказлива от очакваното.
Това не ми пречи. Даже ми действа успокояващо. Очите ме смъдят и знам, че умората забавя мисловния ми процес. Ето защо използвам гласа ѝ като котва.
— И какво? — подхвърля замислено тя. — Другаруваш си с извънземни?
Не вдигам глава, само отговарям тихо:
— Реално погледнато, всички други раси в галактиката са извънземни.
— Значи си срещала и много други раси, освен бетрасканите?
— Много — потвърждавам. Сещам се за Кал, останал така далеч от нас във времето и пространството. После и за Ари, наведена над Магелан в опит да навакса две столетия история и да научи всичко за извънземните, които така очароват Нари.
Но Ари вече я няма, а Магелан представлява счупен набор от електрически вериги в раницата на Фин. Изблъсквам спомена настрана.
— Сигурно си видяла куп невероятни места — продължава Нари, в неведение за краткото ми разсейване. — Така де, всички онези населени с извънземни планети. Спомена, че на едната имало хипопотами, ако съм разбрала правилно? Не мога да повярвам, че хипопотамите са ме изпреварили в космическите изследвания.
Не знам защо, но ми се приисква да отстраня нотката на съжаление от гласа ѝ.
— И твоето време е интересно. Все още могат да се видят много неща, които ги няма в моето.
— Какво например?
— Онази книга, да речем — кимвам към стъклената витрина. — Невероятно е да държиш такъв предмет в ръцете си.
— Щом казваш. — Тонът ѝ намеква, че само се опитвам да я успокоя, което не е вярно.
— Книгата улавя история на страниците си. Тя е жива, а не като хербариите, в които различни видове са забодени безжизнено, за да ги гледат хората. Между кориците ѝ има цял един свят, който чака да бъде изживян в съзнанието на всеки нов читател.
— Е, в бъдещето пак разполагате с истории — изтъква Нари. — Въпреки че не очаквах да чуя толкова поетично изказване от теб.
Май е по-поетично и от собствените ми очаквания.
— Да, още разполагаме с истории — съгласявам се. — Но те живеят в етера. Книгата в онази витрина представлява нещо, което ние не познаваме. Нещо… постоянно.
— Историите никога не умират — възразява Нари.
— Така е. Но в книгата винаги ще знаеш къде да ги намериш. Имат си дом.
Усещам някаква нотка в тона си, особено при последната дума — говоря за нещо, което не съм имала от дете.
Дом.
Нари долавя промяната в гласа ми и ме поглежда замислено от прага. Усещам, че има въпроси, затова продължавам:
— Ти също си виждала места, които са изгубени за нас. — Навеждам се да погледна екрана отблизо. Сигурно ще ти се стори странно, но аз никога не съм била на Тера.
— Какво? Никога?
— Никога.
— Това е… тъжно — усмихва се тя.
— ПОВТАРЯМ: ПРОБИВЪТ В ЯДРОТО ЕСКАЛИРА, АКТИВИРАН СПЕШЕН ПРОТОКОЛ НА ПАЛУБА 9.
Поглеждам към нея. Светлината от бурята навън подчертава чертите на лицето ѝ. Пулсации в черно и мораво се отразяват в очите ѝ.
Би трябвало да работя по-бързо, за да намеря решение на проблема ни.
Но ето че пак мисля за… дома.
— Ще ми разкажеш ли за някое място на Тера, където си ходила? — питам я.
— Дженджу — отговаря Нари, без да се замисля. — Много готин град в Корея, теранското правителство го превърна в исторически резерват. В околните хълмове има отлично запазени гробници. Бил е столица на царство, съществувало дълго преди да се появи Корея.
Пак се обръщам към конзолата, отварям нов набор от менюта и преглеждам съдържанието им, борейки се както мога с умората.