Това ще бъде моят дом.
— Мисля, че…
Интеркомът ме прекъсва:
— ВНИМАНИЕ: КАСКАДНО РАЗКЪСВАНЕ НА ЯДРОТО. ПРЕДСТОЯЩА ИМПЛОЗИЯ СЛЕД ТРИ МИНУТИ. ВСИЧКИ НЕЗАБАВНО ДА СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ ЕВАКУАЦИОННИТЕ КАПСУЛИ. ПОВТАРЯМ: ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИ МИНУТИ.
Това е то.
Краят на поредния цикъл.
Е, винаги ще имаме следващия.
Поглеждам таймера на китката си и застивам.
Усещам малка бръчка да се вкопава между веждите ми.
Нари накланя глава.
— Зила?
Явно съм объркала сметките по-рано. Казах на Финиан и Скарлет, че ядрото се претоварва петдесет и осем минути след удара на квантовата пулсация. Рядко греша. Сега обаче виждам, че са минали само петдесет и една минути… Явно съм много уморена. Не спах, когато другите си почиваха.
Не споменавам грешката си.
Вместо това отхвърлям още малко работа и запаметявам възможно най-много информация. Нари ме наблюдава от прозореца, а звездната светлина гали кожата ѝ. Накрая, когато остават броени секунди, ставам на крака, готова за неизбежното.
— Доскоро, Нари.
— ВНИМАНИЕ: ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ. ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПАЖА НЕЗАБАВНО ДА СЕ ЕВАКУИРАТ. ПОВТАРЯМ: ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ.
— Мразя тази част — признава Нари.
Срещам отново погледа ѝ и не разбирам защо инстинктите ми диктуват да я успокоя:
— Не си само ти.
Тя прави крачка към мен.
Очите ѝ са много хубави.
— ВНИМАНИЕ: ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ПЕТ СЕКУНДИ. ВНИМАНИЕ.
Не е висока.
— Зила, знам, че моментът е адски неподходящ, но наистина мисля, че си…
— ВНИМАНИЕ.
ТРЯС.
17
Тайлър
Да бъдеш един от най-издирваните престъпници в галактиката си има своите предимства.
През целия си живот съм играл по правилата. Учих усърдно, трудих се усилено и просто не ми оставаше време да се забърквам в неприятности. Но признавам с неохота, че докато вдигам яката на дългото си черно палто, за да се спася от студения въздух, и влизам в бара, донякъде се лаская от мисълта, че съм в списъка на най-издирваните престъпници в цялата галактика.
Барът е пълен до пръсване — пилоти на товарни кораби и екипажи на влекачи, гангстери и дилъри на дрога, стимуланти, кожи, стотици лица, десетина различни раси. Младата бетрасканка зад бара ме поглежда с ведра усмивка през навалицата, а цял куп дребни бандити, злодеи и друг обществен отпадък, които наблюдавам внимателно през последните ден-два, ми кимат за поздрав или просто хващат по-здраво питиетата си. Но никой не се закача с мен дори на толкова долнопробно място.
Така де, все пак съм галактически терорист. Аврорски легионер, който го е ударил през просото. Масов убиец, отговорен за смъртта на стотици силдрати на станция „Сейгън“ — да не говорим, че съм нарушил галактическа възбрана, участвал съм в голям обир, отговорен съм за два взрива в Изумрудения град и ме търсят по неизвестен брой други обвинения, които ГРА междувременно са скалъпили срещу мен.
Не се закачаш с такъв тип.
Пробивам си път до бара, пропит от пулсиращия бас на евтина музика и обграден от светещи холореклами на последните стимкастове, новинарски репортажи от далечни битки и все по-осезаемия ритъм на войната, която се надига сред звездите. Никой не изглежда притеснен. Повечето дори не осъзнават, че се случва. Младата барманка плъзва към мен чаша синтетичен семптар по лъскавата пластомана на плота. Вдигам чашата и виждам, че момичето е написало номера на дланстъклото си отдолу на подложката.
Както споменах по-горе, да си лошо момче си има своите предимства.
Вече от трийсет и два часа съм на станция МаЗ4-VII, пристанище на кръстопътя на дузина основни търговски маршрута, което обикаля в орбита около газов гигант близо до гънков портал в системата Стеланис. Корабите за дълги товарни полети спират тук за почивка, за да избегнат екипажите им гънковата психоза — освен това станцията се намира на границата между бетрасканското, ригелийското, теранското и свободното космическо пространство. Иначе казано, атмосферата е напрегната като мускулите на еднорък челерианец в състезание по канадска борба.
Седи и партньори ме оставиха тук преди почти два дни и аз още усещам целувката ѝ за довиждане върху устните си. Още виждам очите ѝ, когато ми връчи онзи нож и отказа да се сбогува, макар и двамата да знаехме, че едва ли ще се видим отново.
Ще те видя сред звездите, Тайлър Джоунс.