Камерата предава богу дух. За щастие, магнитните ключалки на белезниците и на вратата също гушват букета.
Скачам мълниеносно, пъхвам крак между вратата и рамката и успявам да отворя. Уви, само миг по-късно стомахът ми се обръща, губя равновесие, размахвам напразно ръце и се издигам над пода. Остатъците от закуската ми правят същото, както и празната кутия от водата, която се понася кротко над подноса.
Надниквам в тъмния коридор и веднага разбирам какво е станало — моят електромагнитен импулс е видял сметката не само на електрониката в килията. Помлял е електрониката на целия кораб. Включително на двигателите. Включително на животоподдържащата система. И с изключение на малкото, което ни осигурява тягата, е видял сметката и на изкуствената гравитация.
Опа.
Чувам гласове откъм мостика — Коен крещи на хората си и иска информация за статута на кораба. Авторемонтните системи на Лъковете са от най-висок клас — иначе казано, захранването и двигателите ще се включат всеки момент. Аз може и да не знам колко скоро ще е този момент, обаче съм пределно наясно как ще подходи към проблема Алфата на този отряд. Има си правила за такива ситуации, а аз до неотдавна ги спазвах неотлъчно.
Чакам над люка към двигателното, когато Мозъкът и Гайката на Коен се появяват в нулевата гравитация. Облекли са скафандрите си, имат си обезопасяващи кабели и прочее, а фенерчетата на шлемовете им прорязват мрака със снопове светлина. Електромагнитният импулс е изпържил комуникациите им, но още имаме атмосфера, така че поне могат да си говорят.
— Няма следи от повреда — докладва Гайката. Той е жилав, съобразителен бетраскан на име Трин де Вриис, който завърши сред най-добрите в нашия випуск. Щях да го избера веднага след Кат в Подбора, ако бях получил този шанс.
— Захранването е спряло в целия кораб — обажда се Мозъкът и чука напразно по мъртвото си унистъкло. Той е силдратът от кабалата на Тъкачите, който ми се озъби на доковете. Казва се Анет и също завърши сред първите във випуска ни. Известно време обмислях да го взема в моя отряд, но оценките му по пространствена динамика не бяха отлични. А представянето му по ръкопашен бой при нулева гравитация си беше направо посредствено.
Точно затова нападам първо Де Вриис оттласквам се с крака от стената и политам към него като копие. Удрям го в гръб, а той отхвърча с вик и визьорът му се размазва в кожуха на двигателя. Гравитацията е достатъчно слаба, за да използвам инерцията на Де Вриис вместо тяга и двигателния кожух вместо опора. Изваждам ръката му от раменната става и се чува отвратително хрущене, последвано от писък.
Анет ме гледа с разширени очи, а лицето му е побеляло като платно. Поне не хуква да бяга, но както казах, уменията му при нулева гравитация не струват. Ритам го силно в стомаха и той почва да повръща, бърза да свали шлема си, и с право, иначе ще се удави в собственото си повръщано. Възползвам се от възможността да му приложа един парализиращ удар, който научих от Кал в онова сбиване на Семпитернити. После се обръщам към пъшкащия Де Вриис, стягам го в хватка през врата и стискам, докато не се отпуска в ръцете ми.
Два на нула.
Де Рен ми създава повече проблеми. Истината е, че на доковете послъгах — той щеше да е първият ми избор за Таран, ако не ми бяха пробутали Кал. Искрено го харесвах. В Академията редовно играехме джетбол.
Но вече не сме в Академията, така че…
Причаквам го, докато се връща от огледа на килията ми — Коен пак действа по правилата, следователно е лесно предсказуема. Бластерът на Де Рен е станал безполезен след моя електромагнитен импулс и той е извадил други оръжия, без съмнение от личния си запас — чифт закривени бетраскански бойни тояги, наречени сатка.
Фрасвам го по тила с един пожарогасител и той залита зашеметен, но не пада, даже успява да ме удари страшно силно в челюстта, преди да заема любимия трик на Седи Гилрет и да го просна с убийствено коляно в чатала. Той се строполява по гръб и издава звук, който мога да опиша само като квисък — нещо средно между квичене и писък.
Измъквам му шлема и го приспивам с хватка през врата. Отначало се мята геройски и едва го удържам, но накрая се отпуска, а аз го душа още малко за всеки случай, след което го пускам и вдигам извинително рамене.
— Извинявай, пич. Без лоши чувства.
Три на нула.
Другите трима членове на отряд 303 са на мостика. Асът им е в пилотското кресло — старо приятелче по чашка на Кат на име Риоли, едър младеж с пясъчноруса коса и яркосини очи. Коен седи на друго кресло и се опитва да съживи комуникационната система. Лицето им, хубаво теранско момиче на име Савитри, стои близо до входа. Вдигнала е визьора на шлема си, за да си дъвче нокътя, примижва в мрака, а дългата коса се носи около лицето ѝ.