— Да — признава той.
— Няма проблем, Фин. Наистина.
— Не съм сигурен… — клати глава, стиснал зъби. — Знам, че ти си имала много гаджета. Но без екзото не се движа добре. Така де, мога да се движа, но не особено красиво и не… не знам дали ще се справя и… — Въздъхва от безсилие и объркване заради цялата тази история. — Ох, да му се не види. Казах ти, че е глу…
Прекъсвам го с целувка — мека, сладка и дълга.
— Няма проблем — прошепвам.
Той не ми вярва. Избягва очите ми. Отново докосвам бузата му леко, като перце, и той най-сетне ме поглежда. Осъзнавам колко много означава това за него. Да, и че много ме харесва. И пак го целувам.
— Няма проблем — повтарям. — Само за каквото си готов. Каквото ти харесва. Щастлива съм с теб и това ми стига. Каквото и да поискаш, ще бъде достатъчно. — Стисвам ръката му и целувам един по един металните върхове на пръстите му. — Ти си ми достатъчен.
— … наистина? — прошепва той.
— Наистина — отговарям с усмивка. — Красив си.
Фин прокарва ръка по бузата ми, мушва пръст в една яркочервена къдрица и дори цялата станция да не се разпадаше около нас, светът със сигурност щеше да се разлюлее отново, когато ме целуна.
— Голяма работа си, Скарлет Изобел Джоунс — промълвява.
— Да, знам. Голям късмет извади, Де Сийл.
Той се засмива, а аз се засмивам заедно с него, пак се целуваме и всичко е толкова хубаво, светло и сладко, че започвам да се питам дали всъщност имам нещо против да умирам в ръцете на това умно и сладко момче отново и отново, до самия край на…
— Скарлет. Финиан. Чувате ли ме?
— Това е Зила — прошепва Фин в устата ми.
— Не ѝ обръщай внимание — прошепвам.
— Скарлет. Финиан. Обадете се — настоява тя.
— Звучи спешно — шепне Финиан.
— Това е Зила, ще се оправи и без нас. Шшшт…
— Скарлет. Финиан. Моля ви, обадете се. Спешно е.
— … оффф. — Натискам копчето за излъчване и въздъхвам дълбоко. — Зил, с теб трябва много скоро да си поговорим за сестринската солидарност и…
— Справихте ли се с охранителния патрул? — прекъсва ме тя. — Искам с Финиан да се качите моментално в кабинета на Пинкертън.
С Финиан се споглеждаме, станцията трещи зловещо около нас, а клаксоните не спират да врещят. Той изглежда толкова красив на тъмната светлина от бурята, но в гласа на Зила се долавя нетипичен за нея страх и това се оказва достатъчно. Взирам се в очите на Фин и сърцето ми престава да препуска.
— Идваме — казвам ѝ.
Отнема ни няколко минути, през които заобикаляме крадешком четирима паникьосани терани от екипажа и като по чудо се измъкваме от изригване на плазма в аварийно стълбище А, но накрая все пак стигаме до горното ниво на жилищния отсек. Промъкваме се, хванати за ръка, а станцията все така се гърчи около нас. Влизаме в кабинета/колекционерската стая на Пинкертън и аз веднага забелязвам тревогата в очите на Зила. Не ми убягва и черната къдрица, която тя дъвче ожесточено. Май за първи път я виждам истински уплашена, нищо че е вперила гневен поглед в мен. Новата ни приятелка, лейтенант Нари Ким „Ястреба“, стои до Зила и се взира в грейналите екрани. Изглежда така, сякаш някой ѝ е застрелял кучето.
— Къде бяхте? — пита сърдито Зила.
— Добре ли си, Зил? — пита я Фин.
— Попитах къде бяхте — повтаря тя и ме измерва с поглед. — Предвид разпасаната риза на Скарлет и следите от ухапване по врата ти, явно не е трябвало да се тревожа.
— Погрижихме се за охранителния патрул, Зил — изтъквам аз. — Точно по план. Затова и още не са ви застреляли. И ако сме се отклонили малко след това…
— Било е глупаво и себично — сопва се тя. — И на мен ми се правят други неща, Скарлет.
Признавам, че ми настръхва косата. Поглеждам многозначително лейтенант Нари Ким, която пристъпва от крак на крак зад рамото на нашия Мозък, скръствам ръце на гърдите си и стрелвам Зила с още по-многозначителен поглед.
— О, сигурна съм. Никой няма да ви съди, ако двечките…
— Не това имах предвид — натъртва Зила, изчервява се и поглежда към Нари. — Някои от нас си имат по-сериозни грижи от глупавите флиртове. Някои от нас се опитват да намерят изход от тази каша!
Фин определено се стряска от тона на Зила, който прераства в нещо близко до вик. Отбелязвам си наум да се свържа с „Галактическата книга на рекордите“.