Защото тя го прави за първи път.
— Какво толкова, Зил? — пита той.
— Как е възможно изобщо да ме питаш, Финиан? — повишава глас тя. — Знаеш не по-зле от мен колко е сложна материята!
— Да, добре, така е. — Той се почесва по разрошената коса и ме поглежда смутено. — Вярно е, че със Скар си откраднахме малко време. Съжалявам. Трябваше да ти помогна. Следващия път ще го направя, така че… не е голяма работа, нали? Разполагаме с цялото време на света, за да решим тази загадка. Ако объркаме нещо, просто ще пробваме пак, докато не намерим решение и не разкъсаме примката.
Зила клати глава и поглежда към потока от данни.
— Когато започне следващият цикъл, искам да посветиш усилията си на Магелан.
Фин примигва глуповато, а аз едва не избухвам в смях, след което поглеждам към раницата му, където са прибрани изпържените останки от унистъклото на Аврора.
— Искаш да поправя онзи боклук? Сериозно? — Фин махва към стъклените витрини наоколо. — Бихме имали повече полза от някоя антика!
— Ще ми трябва и твоето унистъкло. Както и твоето, Скарлет.
— За какво? — питам. — Не е като да има мрежа, към която да се вклю…
— Ще ги вържем в мрежа помежду им — прекъсва ме Зила и се мръщи на екраните пред себе си. — Тази система е твърде примитивна, а на мен ми трябва повече изчислителна мощ, за да се оправя с толкова математика. — Разтърква очи и светлината от екраните подчертава чертите на лицето ѝ. — Нещо не е наред.
Фин отива до бюрото и май е приел ситуацията на сериозно.
— В какъв смисъл? Кое не е наред?
Интеркомът прекъсва Зила:
— ВНИМАНИЕ: КАСКАДНО РАЗКЪСВАНЕ НА ЯДРОТО. ПРЕДСТОЯЩА ИМПЛОЗИЯ СЛЕД ТРИ МИНУТИ. ЕКИПАЖЪТ НЕЗАБАВНО ДА СЕ НАСОЧИ КЪМ СПАСИТЕЛНИТЕ КАПСУЛИ. ПОВТАРЯМ: ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИ МИНУТИ.
Хайде пак.
Краят на цикъла.
Отново е време да се мре.
Станцията се разлюлява под краката ни и аз хващам ръката на Фин. Търся и намирам утеха в допира, в топлината на тялото му до моето. Но Фин не ми обръща внимание, защото гледа втренчено таймера около китката на Зила. Дигиталните цифри мигат върху малкия екран, който Зила включва в началото на всеки цикъл.
— Това не може да е вярно… — прошепва Фин.
Зила вдига глава и го поглежда със стиснати устни.
— Вече се чудех кога ще забележиш.
— Провери ли го? — пита настоятелно той. — Може да е някаква повреда?
— Забелязахме го още преди няколко цикъла — отговаря тихо Нари. — Е, Зила го забеляза. Но искаше да е сигурна, преди да ви каже.
Зила задържа очи върху Фин още един-два мига, а после прицелва смъртоносния си поглед в мен.
— Може би, ако не бяхте толкова заети с друго…
— Слушай, Зила, знам, че си ядосана — обаждам се. — И вероятно имаш право да се ядосваш, но може ли за минутка да не ме сочиш с пръст и вместо това да ми кажеш какво, по дяволите, става?
Станцията се разлюлява за пореден път. Моравата светлина избухва и огрява бурята отвън, а колосалните облаци се гърчат и врат в чернилката.
Фин ме поглежда в очите.
— Квантовият импулс удря платното четиридесет и четири минути след началото на цикъла.
— Да.
— А от Зила знаем, че ядрото се претоварва и станцията избухва петдесет и осем минути след като импулсът удря платното.
— Да де. — Местя поглед между тях. — И?
— Остава една минута до детонацията, Скарлет — казва Зила и вдига ръка, така че да видя таймера.
Гледам намръщено яркочервените цифри, светещи на малкия черен екран върху кафявата кожа на Зила, окъпани в синкавото сияние на монитора.
— Един час и трийсет и две минути — отбелязвам.
— Именно — кимва Зила.
— ВНИМАНИЕ: ПРЕДСТОЯЩА ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ. ЕКИПАЖЪТ НЕЗАБАВНО ДА СЕ ЕВАКУИРА. ПОВТАРЯМ: ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ.
Станцията подскача лудешки около нас, металът се цепи, вият сирени, отнякъде идва дим, чува се съскането на атмосфера, която излита в космоса. Повишавам глас, за да надвикам врявата:
— Но ако ядрото избухва петдесет и осем минути след квантовия удар, а импулсът удря платното на четиридесет и четвъртата минута…
Ким ме поглежда сериозно в очите.
— Аха.
— Мама му стара — прошепвам. Обръщам се към Фин и казвам: — Циклите стават по-кратки.
— ВНИМАНИЕ: ПРЕДСТОЯЩА ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО. ПЕТ СЕКУНДИ. ВНИМАНИЕ.
Фин кимва и стисва ръката ми, а черните му очи още повече са се разширили от страх.