Керсан плъзва взор по залата и излъчва дълбоко презрение.
— Да започваме — заявява.
В помещението се възцарява студено мълчание. Тежестта на безброй изгубени души. Накрая силдратът нарушава тишината с овладян глас въпреки яростта в очите му.
— Командир Джоунс ни уведоми за обстоятелствата около появата ви. Колкото и чудато да звучат твърденията ви, нашите Първопроходци потвърдиха, че наистина сте тези, за които се представяте. — Виолетовите му очи блуждаят над нас, задържат се за миг върху Звездния палач. — Е? Какво искате?
— Оръжието, с което дойдохме тук, е повредено — отвръщам аз. — Трябва да отидем при една времево-пространствена аномалия в сектор Тета. Тя води към друго място в родния свят на Ешварен. Само там има шанс да поправим Оръжието.
— Стига Ра’хаам вече да не са унищожили въпросното място — изтъква бетрасканката. — Сигурни ли сте, че ще успеете да се върнете в своето време, ако Оръжието бъде поправено?
Керсан оглежда Първопроходците в залата, като спира поглед на всеки от тях и ги съзерцава с нещо като… глад в очите си. Ето защо отговарям аз:
— Да, смятам, че ще мога да осигуря тягата, докато той ни насочва.
Жената се навежда напред и преплита пръсти под брадичката си.
— Нали знаете, че сектор Тета е напълно под властта на Ра’хаам?
Кимвам.
— Ако се съди по думите на Тайлър, ще трябва да си пробием път с бой. Вероятно ще се наложи да отблъскваме Ра’хаам и след това, докато поправяме Оръжието.
Рикеритът се обажда с глас като скърцаща стара врата:
— И под ние, дете, имаш предвид нас, разбира се — мести намръщен поглед между Керсан и мен. — Искаш да използваме последните си ресурси, за да ви помогнем в мисия, която изглежда обречена на провал? Дори ако приемем, че ремонтът може да бъде извършен, каква гаранция получаваме, че връщането ви в миналото ще промени нещо?
— Ако се върнем, ще унищожим Ра’хаам, преди той да е цъфнал и да е разпръснал спорите си в Гънката — заявявам и гласът ми отеква в празната зала. — Затова сме тук. Затова съм създадена.
Силдратът клати глава и въздъхва.
— Да, но ако не се върнете успешно в своето време, обричате на гибел не само себе си, но и всички в това време. Искате от нас да поемем риска да угасим последната светлина в галактиката.
— Вие вече сте обречени, глупако.
Всички обръщат рязко очи към привидението на Керсан, а той оглежда спокойно стаята и съветниците.
— Това не е убежище, а гробница. Криете се в сенките и се молите истинският мрак да не ви намери. Но той ще ви намери. И всички го знаете.
Наблюдателят плавно се изправя на крака.
— Ти присъстваш на това заседание въпреки изричните ми възражения, Звездни палачо. Няма да приема съвет от онзи, който унищожи Силдра и в миг изби милиарди нейни деца, а оцелелите остави да бродят самотни в галактиката.
— Само псето иска мир, Наблюдателю. Това е неговият начин да каже, че се предава — ръмжи Керсан.
— Не е псе той — изплюва старият рикерит. — Нямаш представа какво сме преживели, Звездни палачо. Нищо не знаеш за цената, която всички ние платихме.
— Знам, че ви се предлага начин да избегнете тази цена. Това страдание. Една последна велика битка, която да поведем в името на всичко. — Керсан вдига ръце и после ги спуска бавно до тялото си. — Но вие треперите от страх. Като деца. Като страхливци.
Наблюдателят се озъбва насреща му.
— И това го казва страхливецът, който трябваше да се изправи пред Ра’хаам, но избяга.
Керсан се обръща бесен към сънародника си, а силата ме залива, гореща, пулсираща и оглушителна. Мятам ментална бариера между Звездния палач и гневните членове на Съвета, моето среднощно синьо припуква свирепо при срещата си с неговото кървавочервено и сблъсъкът за миг става видим, при което бетрасканката и рикеритът скачат на крака, а Първопроходците, Тош, Тайлър и Ле вдигат оръжията си като по команда.
Кал пристъпва напред и крещи:
— Татко!
За миг долавям гнева, който просветва в ума на моя любим, инстинкта му да се хвърли в сражение. Но Керсан само се изсмива тихо и силата му се отлива. Аз свалям бавно гарда си и напрежението във въздуха намалява.
Първопроходците около Керсан са пребледнели и се споглеждат неловко — вече знаят, че няма начин да надвият Керсан или мен. Ле шепне нещо на ухото на Тайлър, сложила ръка на рамото му. Наблюдателят още стои прав, вперил неотклонно поглед в мъжа, избил народа му.
— Така ли аргументират молбата си? — изсмива се той и поглежда към другите съветници. — Трябва незабавно да ги върнем на кораба им.