— Или — бързам да се намеся, преди двамата да са си свалили циповете и да са почнали да си ги мерят, — може да обсъдим как да спасим живота на безброй души. Не само вашите. Не само нашите. А живота на всички. Преди и сега. Повярвайте ми, знам какво изпитвате към Звездния палач. Аз изпитвам същото. Но единствено той знае как да върне Оръжието у дома. Нуждаем се от него жив.
— А ако стигнете дома си? — пита рикеритът. — После какво?
— После двамата с Керсан… ще си поговорим — отговарям.
Проекцията на Звездния палач ме гледа хладно и властно. Дори някак да оцелеем, дори да се върнем в нашето време, и двамата знаем, че сблъсъкът е неизбежен. Знам, че ако аз победя, ще стрелям с Оръжието. Ще дам всичко от себе си, за да унищожа Ра’хаам.
Но, торта му стара, това е едно много голямо ако.
— Простичката истина е, че не мога да се върна в своето време без неговата помощ. Затова ви моля, моля ви, колкото и да е трудно, да оставим чувствата си настрана и да измислим как да поправим Оръжието.
Рикеритът клати глава.
— Искаш твърде много.
— Не иска нищо, което не е готова сама да даде — обажда се Кал.
— … тоест?
Изправям рамене и си поемам дълбоко дъх.
— Той иска да каже, че този източник не е възобновяем. Силата е в нас. Не можем да я използваме безброй пъти, преди… — Вместо да довърша, вдигам ръка към пукнатините около окото си. — Стрелбата с Оръжието постепенно убива Спусъка.
Кал стисва ръката ми. Опитвам се да не мисля за страха в очите му.
— Виждате ли? — подсмихва се Керсан. — Дори това момиченце е готово да даде живота си, за да ви спаси. Но вие няма да се биете, за да спасите себе си?
Рикеритът се въси, Наблюдателят си поема дъх за поредната порция обиди, а аз виждам как всичко отива по дяволите. Тогава обаче улемната най-после се размърдва, като посяга да свали качулката си.
Невъобразимо красива е, със синьо-лилава кожа като мрамор, под чиято повърхност се вихрят миниатюрни галактики, всяка в постоянно, почти хипнотично движение. Очите ѝ са сребристи, а гласът ѝ звучи като музикален акорд в минорна тоналност, три тона в едно.
— Дори ако сторим каквото искаш, теранско дете — подема тя, — и дори да успеете да поправите Оръжието и да се върнете в своето време, после какво? Ако победите Ра’хаам в миналото, тогава това бъдеще няма да се случи. На практика ще заличите всички ни.
— Само тази ваша версия — изтъква Кал. — Другите версии ще продължат да живеят. В една мирна галактика. В галактика без Ра’хаам.
— А хората, родени след цъфтежа на Ра’хаам?
Обръщаме се към Тайлър, който стои настрани заедно с екипажа си. Ле се опитва да привлече вниманието на командира си, но той гледа към мен и Кал със стиснати зъби.
— Ако се върнете и промените нещата, те може изобщо да не се родят.
— Съдба, братко. Съдба — натъртва многозначително Кал.
— Е, тогава ги оставете тук — подмята Керсан. — Нека се задушават бавно, докато колективът не ги погълне.
— Не можем да му вярваме — ръмжи Наблюдателят. — Чо’таа. Сай’нюит.
— Ти нямаш чест — зъби се Ле на Керсан. — Името ти е опозорено. Кръвта ти е срам. Не вярваме на нито една твоя дума, убиецо. Сериозно ли очакваш да се бием заедно с теб? Да рискуваме живота си? За теб?
Звездния палач обхожда залата с поглед. Помня как изглеждаше това място, когато Отряд 312 дойде тук не толкова отдавна. Галактиката се въртеше над нас, беше пълно с красиви хора с великолепни тоалети. Сега осветлението примигва, всичко е похабено, вони на водорасли от фермите, стъкмени надве-натри, за да нахранят гладните останки от галактическото население, сгушени на долната палуба в нарастващия мрак.
— Наричате това живот? — изпръхтява презрително Керсан.
Всички отново повишават глас — Наблюдателят, рикеритът и дори бетрасканката, а улемната пак се обляга назад и смъква качулката над очите си. Ле сочи Керсан и крещи на Тайлър, който е вдигнал ръце и говори нещо на Тош.
Кал стисва по-силно ръката ми и аз затварям очи. Безнадеждно е — залата е пълна с гняв и страх, Плевелите ни търсят в космоса отвън, а ние сме уловени в капан между тях, докато последният живот в галактиката чака реда си да умре.
А после започва да вие сирена.
Слабото осветление става още по-слабо, споровете секват и страх и объркване заливат мислите на съветниците.
— Това…?
— ТРЕВОГА. ТРЕВОГА. ФЛОТИЛИЯ НА РА’ХААМ Е ЗАСЕЧЕНА ПРИ МАРКЕР ОМЕГА. ПОВТАРЯМ. ЗАСЕЧЕНА ФЛОТИЛИЯ НА РА’ХААМ. ВСИЧКИ ДА СЕ ЯВЯТ НА БОЙНИТЕ СТАНЦИИ.