— Да — прошепва. — О, да.
— Готово! — крещи Тайлър по връзката. — Порталът е отворен! До всички, изтегляйте се! Изтегляйте се!
С един последен ожесточен удар баща ми обръща гръб на клането отвън и протяга ръце към заобикалящия ни кораб. Мелодията на „Нерида“ се променя и ми се завива свят, докато се движим през горящия мрак. Притискам Аврора в прегръдките си, сякаш я пазя да не се удави, а после пропадаме през потрепващия гънков портал.
Разривът ни запраща през безкрайния космос и всичко се размазва и пищи. Вкус на пепел полепва по небцето ми, тялото ми като че ли се разтяга, пространството се огъва, силата пее по върховете на треперещи, окървавени пръсти, дъги се разтичат в черно и бяло, а после разцъфват във великолепните си цветове.
И тогава, след още един проблясък на невъзможна светлина, преходът приключва.
В безопасност сме.
Държа Аврора и имам чувството, че ще падне, ако я пусна. Клепачите ѝ са натежали и притворени, потрепват, сякаш моята бе’шмай сънува. Брадичката ѝ лепне от кръв.
— Аврора? — викам я. — Чуваш ли ме?
Притискам умолително длан към бузата ѝ.
— Аврора!
— Браво на теб, теранко — чува се хриплив глас. — Почти успя да ме впечатлиш.
Поглеждам през рамо към сянката отзад. Баща ми седи на трона си, а плащът му се стича по стъпалата като ален водопад. Очите му са отекли и той избърсва виолетовата кръв от брадичката си. Пукнатините по лицето му са станали с една идея по-дълбоки, а раменете му са изгърбени — едва доловими знаци за напрежението от извършения подвиг. Самият факт, че показва някаква слабост, е достатъчно красноречив. Доказва колко е пострадал.
Каква цена са платили и двамата.
— Добре ли си? — питам го.
Той прокарва ръка по челото си и примижава.
— Изненадвам се, че те е грижа, Калис.
— Разбира се, че ме е грижа — изръмжавам. — Без теб никога няма да се върнем у дома. И никога няма да надвием Ра’хаам.
— Победа на всяка цена — поглежда ме той и се усмихва със светнали очи. — Така те искам, синко.
— К-Кал? — прошепва Аврора.
Обръщам се към нея и я притискам в прегръдките си. Косата ѝ виси пред лицето като черно-бяла завеса, напоена с лепкаво червено. Приглаждам я назад и целувам Ари по челото сърцето ми се свива при вида на хлътналите ѝ очи, на кръвта по устните ѝ, по брадичката.
— Аврора…
— Ние… всичко наред ли е вече?
— Да. — Прокарвам палец по устните ѝ, за да изтрия нежно кръвта. — В безопасност сме, бе’шмай. Ти успя. Успя.
О — въздъхва тя. — Добре…
Аврора примигва усилено и оглежда лъщящия около нас кристал.
От ушите ѝ потичат червени ручейчета.
И тя се отпуска безжизнено в ръцете ми.
Трета част
Вик в нощта
21
Тайлър
Да, склонен съм да призная, че си навлякох доста неприятности, само за да звънна по телефона.
Сгъвах два дни без почивка, за да стигна до гънковия портал на Аврора навреме за Галактическата среща и в резултат на това мозъкът ми е леко изпържен. Но пак съм по-добре от членовете на Отряд 303, които прекараха последните четиридесет и осем часа, запечатани в арестантска килия. Уви, от тази мисъл главоболието ми не намалява.
Опитах се да обясня гледната си точка на Коен и нейните хора, докато им пъхах порциони през малкия процеп във вратата, но те май не бяха в настроение да слушат. От друга страна, научих няколко подбрани силдратски ругатни, които да използвам, ако някога пак се натъкна на Ериен, лейтенанта на Седи.
Охраната на гънковия портал при системата Аврора беше точно толкова засилена, колкото очаквах. Предвид факта, че в галактиката къкреха десетина потенциални войни, а в Академията щяха да пристигнат представители на всички галактически правителства, дълбоко в себе си не вярвах, че ще успея да се вмъкна незабелязано.
Благодарение на Коен обаче не ми се и налага.
— Кодовете за достъп приети, идентичност потвърдена, 303 — пристига традиционният отговор по комуникационната система. — Отправете се за кацане на док Омега, стоянка 7420.
— Разбрано, „Аврора“ — отвръщам. — Пращате ни вдън гори, а?
— Да, съжалявам, 303. Задръстени сме с кораби покрай срещата на високо равнище. Имайте предвид, че ще мине доста време, преди да заредите гориво. Поне четиридесет часа. Докладвайте на доковия командир за инструкции.
— Разбрано — усмихвам се. — Приятен ден, момчета и момичета. 303, край.