Идеално.
Чак надхвърля надеждите ми. Централните хангари са пълни с корабите на правителствените конвои. Охраната на станцията е достатъчно заета и с помощта на кодовете за достъп на Коен лесно ще се вмъкна незабелязано, ще се логна в мрежата на станцията, веднага щом кацна, и ще предупредя навреме адмирал Адамс.
Е… поне такъв е планът.
Гледам бляскавите сребристи кули на станция „Аврора“ и се дивя на закотвените флотилии. Красиви и изящни, тромави и огромни, стотици модели се движат плавно в мрака, сякаш танцуват. Винаги съм обичал звездните кораби и сега неволно се усмихвам. Но изведнъж стомахът ми се свива, щом различавам група познати силуети на фона на звездата на Аврора — транспортьор клас „Жътвар“ под конвой от дузина тежки разрушители.
Това е делегацията на Земята. Сигурно самата министър-председателка Илясова е на борда, ескортирана — както си му е редът — от Теранския отбранителен флот.
Настроението ми тотално се скапва. Баща ми посвети живота си на нашата планета, първо като пилот от ТОФ, а после и в Теранския сенат. Самият аз се записах в Аврорския легион, защото исках да посветя живота си на същата кауза — защитата на Земята. А сега собственото ми правителство ме смята за предател.
Мисълта, че биха ме застреляли на мига, оставя горчив привкус в мен.
Вкарвам моя Лък в дока, като го промушвам през бавния балет на други легионерски кораби, чуждоземни съдове, товарачи, охранителни дронове, автоповдигачи и скифове. Макар да сме много далеч от централните хангари, и тук цари пълна лудница. Никога не съм виждал толкова кораби на това място. Честно казано, срещам известни затруднения с навигирането.
Как ми се иска Кат да беше тук…
Изведнъж си давам сметка, че видях тази станция за последно, когато отрядът ни потегли на първата си мисия. Тогава всички бяхме заедно. Отряд 312 завинаги. Оттогава сякаш е минал цял век. Сякаш пътят ни е бил безконечен. Аз обаче отблъсквам решително мислите за приятелите си, за сестра си, за всички, които съм изгубил. Фокусирам се върху настоящата си задача. Защото Съзидателят знае, че и те биха искали същото от мен.
Всички се отказаха от толкова много — някои от всичко — за да стигна дотук. Няма да ги разочаровам.
Лъкът спира над стоянката и доковите скоби и кабели се протягат от основата, за да застопорят кораба ми. Инфокабелите се включват директно в компютърната система на Лъка и изтеглят капитанския дневник и данните за пътуването. И така, след четиридесет и осем часов престой в Гънката, няколко случая на нападение срещу колеги легионери, злоупотреба с ресурсите на Легиона, насилствен арест и една проява, който несъмнено попада в определението за галактическо пиратство, аз най-после се включвам към вътрешната мрежа на станцията.
Както казах, адски много неприятности, само за да звънна по телефона.
Но какво пък, вече съм и пират.
Уррра.
Знам наизуст номера на унистъклото на адмирал Адамс. Номер, с който можеш да се свържеш само по вътрешната мрежа на Аврорския легион. Номер, с който разполагат само старшите членове на командването и най-близките приятели на адмирала. Както и синът на негов стар приятел, момчето, което Адамс наглеждаше по време на престоя му в Академията.
Сигурно съм набирал този номер стотици пъти за съвет, за рапорт, за игра на шах. Адамс и баща ми са служили заедно в ТОФ и адмиралът се грижеше за мен така, както татко би искал. В продължение на години ходехме заедно в параклиса всяка неделя. Незнайно как и незнайно защо, именно той ме тласна по този път, той сложи Аврора О’Мали на моя кораб, той е оставил онези подаръци за нас в Доминионския депозитар в Изумрудения град.
Ръцете ми още треперят леко, докато натискам бутоните с цифрите и гледам отражението си в стъклените монитори. Адамс и Де Стой знаят нещо за Ра’хаам, за Ешварен, за всичко това. На моменти ми се струваше, че са знаели какво предстои още преди да се е случило. И все пак, ако видението ми е вярно, те не са в течение на плановете на Ра’хаам да взриви Академията и целия Галактически съвет.
Видеоразговорът започва. Сърцето ми препуска, щом лицето на адмирала се появява на екрана тежка челюст, белег на едната буза, късо подстригана посребряла коса.
— Адмирале…
— Здравейте. Свързахте се с личния номер на Сеф Адамс. Съжалявам, че не съм на разположение в момента. Моля, оставете името си и ще се свържа с вас.
ЩРАК.
Лицето изчезва.
Екранът почернява.