— Страшно бих искал да се запозная с нея. Ако така предпочиташ. Мислех, че тераните не си падат по тези неща. — Нацупва се и свежда поглед към чашата с искрящо зелено питие в третата си ръка. — Много ли ще е нахално, ако ти предложа питие? Имам цели четири, а дори не знам какво е зеленото.
— Слушай, приятел, не искам да ставам…
Млъквам, загледан в челерианеца. Гласът му ми е познат. Лицето — още повече. Що се отнася до костюма му, сигурно струва колкото брутния вътрешен продукт на малка луна.
— Познавам те…
— Не толкова добре, колкото ми се иска. — Предлага ми чашата. — Но можем да попра…
— Ти си репортер — осъзнавам изведнъж. — Работиш за ГНН.
— Признавам се за виновен — усмихва се и махва към баджа до шалчето си, а после и към малкия легион от оператори и асистенти зад себе си. — Лиран Балкари, на твоите услуги. С малко късмет…
— Отразяваше безредиците в сектора Коларис.
— Не бяха безредици, скъпи — цупи се той. — Онзи малък сблъсък като нищо ще подпали наново войната между Челерия и Ригел. Иначе съм поласкан, че си гледал репортажа. Рейтингът ни удари дъното след онова изпълнение на архонт Керсан.
Оглеждам го по-внимателно. На ревера му има матовочерно бутонче — микрофон. А най-горното му копче лъщи издайнически — миникамера.
— Чакай… нали не записваш в момента?
Усмивката му става малко по-широка.
— Никога не записвам без съгласие, скъпи.
— Защо си на станция „Аврора“?
— Е, ако не броим факта, че се къпя в неоценимия блясък на тези трапчинки, отразявам срещата на Галактическия съвет. — Лиран отпива от чаша с нещо червено и пенесто, прави гримаса и връчва напитката на една от асистентките си. — Лудия, скъпа, изхвърли това нещо през някой люк, става ли? И уреди да нашибат с камшик момчето, дето ми го сервира.
— Почитаеми представители.
Суматохата утихва. Обръщам се към гласа, а сърцето ми се качва в гърлото. Във въздуха над ботаническата градина има голяма холопроекция фигура на висок мъж с кибернетични ръце и парадна униформа, чиято предница е окичена с дузина медали и звездата на Аврорския легион.
— Адмирал Адамс — прошепвам.
— Уважаеми гости — продължава той. — Легионери. Заедно с Кланов боен лидер Данил де Вера де Стой ви приветстваме с добре дошли на станция „Аврора“.
Камерата се насочва към другия командир на Легиона. Де Стой стърчи до Адамс с мрачна физиономия, а косата ѝ е прибрана в стегната конска опашка. Нейната униформа също лъщи от ордени, а гласът ѝ е авторитетен точно като излъчването ѝ.
— Преди много години — започва тя, — и във време на война Основателките на нашия легион изковали съюз, който издържа изпитанието на столетията. Искрено се надяваме, че дори в тези тъмни времена галактическите раси ще намерят начин да се обединят и да прогонят със светлина сянката, която расте между нашите звезди.
Стомахът ми прави салто при този особен подбор на думи.
Сянка.
Расте.
— Тази вечер ще пристигнат и последните ни гости — взема думата Адамс. — Утре сутрин, преди срещата на високо равнище, аз и боен лидер Де Стой ще направим съвместно обръщение, което касае всички на тази станция, а и в цялата галактика — усмихва се мрачно. — Надявам се представителите на медиите да не проспят алармите си. Междувременно бихме искали да изразим нашата признателност за присъствието ви тук, особено на великите консули Мариун де Рой и Генсе де Лин от Бетрасканската кланова коалиция, както и на министър-председателката Таня Илясова от Теранското правителство.
Камерата се насочва към бетрасканските консули, които стоят сред свитата си и се покланят, щом тълпата избухва в ръкопляскания. След това холограмата показва теранските делегати, министър-председателката Илясова, която се усмихва и кима за благодарност, а сивата ѝ коса блещука на светлината. Заобиколена е от министри, секретари и асистенти. При вида на охраната ѝ обаче стомахът ми се обръща.
Трябваше да се досетя.
Охраната на толкова високо правителствено ниво обикновено се поема от Теранския отбранителен флот и свитата на Илясова действително гъмжи от войници на ТОФ. Но стане ли въпрос за планетарната сигурност на Земята, със сигурност ще се намери и по някой агент на Глобалната разузнавателна агенция.
Ето ги и тях сред групата на министър-председателката. Облечени са в тъмносиво от главата до петите, чак до върховете на пръстите, а чертите им са скрити зад безлики, издължени, огледални, с форма на овал маски. Аз обаче знам какво дебне зад маските.