Облягам се на Скар и въпреки че слушам внимателно устройството, не ми убягва и друго колко приятно е раменете ни да се допират. Бузите ми пак се затоплят, когато тя ме поглежда и ми намига.
— ТАКААААА, ЗНАЧИ, СПОРЕД ТЕЗИ ФАЙЛОВЕ В ПАМЕТТА МИ… КЛЮЧЪТ Е В КРИСТАЛА НА СКАРЛЕТ.
— Така ли? — примигва тя.
— Има смисъл — мърмори Зила и откъсва поглед от Нари. — Всеки подарък, оставен ни в Доминионския депозитар, досега е играл ключова роля.
— На мен се падна тъпа химикалка, Зил — изръмжавам аз.
— Значи този кристал — Скарлет вдига ръка към медальона, — е същият като кристала в кабинета на Пинкертън, нали?
— ДА. А ДВАТА НА СВОЙ РЕД СА ЧАСТ ОТ ПО-ГОЛЯМАТА СОНДА. ВИЖТЕ, СЕГА НЯМАМЕ ВРЕМЕ ДА НАВЛИЗАМЕ В ПОДРОБНОСТИ ОТНОСНО МЕТАФИЗИЧНИТЕ СВОЙСТВА НА ЕШВАРЕН И ТРАНСФАЗОВАТА ТЕМПОРАЛНА МЕХАНИКА, НО НАЙ-ОБЩО КАЗАНО, ЕШВАРЕНСКИЯТ КРИСТАЛ СЪЩЕСТВУВА В СВРЪХПОЗИЦИЯ, ОБХВАЩАЩА МНОЖЕСТВО ИЗМЕРЕНИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ВРЕМЕТО. ТАКА ЧЕ, АКО ПАРЧЕТО КРИСТАЛ В ТВОЯ МЕДАЛЬОН Е БИЛО ПОДЛОЖЕНО НА СИЛНО ЕНЕРГИЙНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПРЕЗ 2378, А СОНДАТА, ОТ КОЯТО Е ДОБИТО, Е БИЛА ИЗЛОЖЕНА НА ПОДОБНО ЕНЕРГИЙНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ТУК, ПРЕЗ 2177…
Зила мести поглед от шията на Скарлет към бурята от тъмна материя.
— Магелан, да не би да казваш, че кристалът в медальона на Скарлет и по-голямото парче, от което той идва… са се призовали взаимно през времето и пространството?
— ТОЧНО ТАКА! — потвърждава унистъклото и бибипка победоносно. — СЪБРАЛИ СА СЕ КАТО ДВАТА КРАЯ НА ОПЪНАТ ЛАСТИК.
— Тогава защо времето колабира? — пита настоятелно Скарлет.
— Парадокс… — мърмори Зила.
— БРАВО! КРИСТАЛЪТ НА СКАРЛЕТ ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВА В ТОВА ВРЕМЕ И МЯСТО. НАМИРА СЕ ГОРЕ, В КАБИНЕТА НА ДОКТОР ПИНКЕРТЪН. И ПОНЕЖЕ ДВЕ ВЕРСИИ НА ЕДИН И СЪЩ КРИСТАЛ СА СЕ ОЗОВАЛИ В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ КАКТО ВЪВ ВРЕМЕТО, ТАКА И В ПРОСТРАНСТВОТО…
— Времето се опитва да премахне парадокса — довършва Зила. — Ето защо циклите се повтарят постоянно. И стават все по-кратки.
— ИМЕННО! ВРЕМЕТО НЕ ОБИЧА ИЗКРИВЯВАНИЯТА И ПОСТОЯННО СЕ ОГЪВА В ОПИТ ДА СЕ ВЪРНЕ КЪМ ОРИГИНАЛНИЯ СИ ПОТОК, ТОЧНО КАТО ГУМЕНО БЛОКЧЕ, КОЕТО Е ИЗГУБИЛО ФОРМАТА СИ ПОД ВЪНШЕН НАТИСК. ИНАЧЕ КАЗАНО, ТОЗИ МАЛЪК МЕХУР ОТ ПАРАДОКС, В КОЙТО ЖИВЕЕТЕ, ЩЕ СЕ САМОИЗЯДЕ, ОСВЕН АКО НЕ НАМЕРИТЕ НАЧИН ДА ИЗПРАТИТЕ КРИСТАЛА НА СКАРЛЕТ В ПЪРВОНАЧАЛНОТО МУ ВРЕМЕ.
— Добре, имам въпрос — намесва се Скарлет. — Ако всичко това е част от плана, но присъствието ни тук може да съсипе същия този план в случай че не успеем да се приберем у дома, защо изобщо Адамс и Де Стой са ми дали медальона?
Нари клати глава.
— Защото аз, очевидно, ще трябва да предам послание на следващите командири, че трябва да го направят.
Трябва да има някаква причина да се озовем тук — казвам замислено. — Нещо, което задължително трябва да направим. Може би целта е била да се запознаем с Нари и да я тласнем по пътя ѝ, така че след години тя да основе академия „Аврора“. Да ѝ разкажем за „Нула“, за подаръците. Може би това е единственият начин онези събития да се случат.
— Още малко и ще се озова в ролята на собствената си баба — мърмори недоволно Скарлет. — Как тогава да се измъкнем от тази примка, Магелан?
— ДОБЪР ВЪПРОС! — бибипка унистъклото.
Възцарява се тишина, нарушавана само от звуците на тресящата се станция и воя на алармите. Споглеждаме се и после свеждаме глави към вързаните в мрежа унистъкла. Магелан писука и припуква.
— Е? — подканя го Скарлет.
— НЯМАМ НИКАКВА ПРЕДСТАВА!
Подът сякаш пропада под краката ми.
— Какво?!
— ТАКА ДЕ, МОЖЕ И НЯКОГА ДА СЪМ ИМАЛ. НО ПО ВСИЧКО ЛИЧИ, ЧЕ ТАЗИ ЧАСТ ОТ ПАМЕТТА МИ Е ПОВРЕДЕНА. ИЛИ НАШИЯТ ГОСПОДИН С КУЧЕШКИТЕ ЩИПКИ Я Е ИЗТРИЛ. СИГУРЕН ЛИ СИ, ЧЕ НЕ СИ СПЕЦИАЛИЗИРАЛ БОТАНИКА, НАХАЛНИКО?
— Приклещени сме в поредица от скъсяващи се цикли, чакаме парадоксът да се самоизяде, а ти си знаел, че всичко това предстои! — Скачам на крака и посягам към гаечния ключ. — А сега ни заявяваш, че не знаеш как да оправиш нещата?!
— ВНИМАНИЕ: КАСКАДНО РАЗКЪСВАНЕ НА ЯДРОТО. ПРЕДСТОЯЩА ИМПЛОЗИЯ СЛЕД ТРИ МИНУТИ. ЕКИПАЖЪТ НЕЗАБАВНО ДА СЕ НАСОЧИ КЪМ СПАСИТЕЛНИТЕ КАПСУЛИ. ПОВТАРЯМ: ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИ МИНУТИ.
— Мисля, че… — започва тихо Зила.
— Ботаника! — кипя аз. — Завърших сред първите в целия випуск!
— ООООО! ВПЕЧАТЛЕ…
— Мисля — повтаря многозначително Зила и прави пауза, докато всички не я поглеждаме. — Мисля, че трябва да се върнем към медальона на Скарлет. И аналогията на Магелан с опънатия ластик.