Скар първа проявява достатъчно съобразителност, за да се притече на помощ, несъмнено отчела особения поглед на Зила и къдрицата, която тя дъвче бавно — все познати и любими знаци, които ни подсказват, че мозъкът на нашия Мозък работи с пълна мощност.
— Добре. Неслучайно са ми дали кристала.
— От хронологична гледна точка — кимва Зила — твоят медальон е „от бъдещето“. Съществувал е по-дълго от парчето кристал в кабинета на доктор Пинкертън. Магелан каза, че времето се стреми към порядък. Значи, ако успеем да отстраним явлението, което държи твоя кристал тук, той би трябвало да се върне в първоначалното си положение.
— Задържа го по-голямото парче кристал — подсказвам ѝ.
— Сондата, от която е дошъл — добавя Нари. — Държат я на Ниво 2.
— Точно така — кимва Зила. — Ако успеем да прекъснем енергийното захранване на сондата, така че тя вече да не функционира като котва в това време, и приложим сравнимо количество квантова енергия върху нашето парче от кристала — сравнимо с онова, което го е довело тук — темпоралният шок вероятно ще помогне на времето да се изправи.
Скарлет въси вежди.
— Нещо като… да дефибрилираш човек, който е получил инфаркт?
— Именно. — Зила млъква и накланя глава. — Или ще проработи, или ще бъдем изтрити напълно от пространствено-времевия континуум. Вярвам, че шансът ни за успех е поне 8.99 процента.
— В ТОВА ИМА СМИСЪЛ — обажда се Магелан. — ТИ СИ ДОСТА УМНА КАТО ЗА ПРОТЕИНОВО БЛОКЧЕ, ТЪПКАНО С ПУБЕРТЕТСКИ СЕКС ХОРМОНИ.
Зила поглежда изпод вежди към Нари и се мръщи.
— Няма такова нещо.
— Добре, да караме по ред — прекъсвам ги аз. — Дори да приемем, че това гигантско изригване на квантова енергия не ни заличи напълно от време-пространството, истината е, че просто не разполагаме с толкова много енергия. Количеството, за което гово…
— ВНИМАНИЕ: ПРЕДСТОЯЩА ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ. ЕКИПАЖЪТ НЕЗАБАВНО ДА СЕ ЕВАКУИРА. ПОВТАРЯМ: ПРЕДСТОЯЩА ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО СЛЕД ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ.
— ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО — чурулика Магелан. ТОВА МЯСТО Е ПО-ЗЛЕ И ОТ МЕН. КАКВО ИЗОБЩО СЕ Е СЛУЧИЛО ТУК?
— Местните лунатици провеждат експеримент — обяснявам му. — Опънали са платно в периферията на буря от тъмна енергия и цялата станция отива по дяволите, ударена от… опа.
— От квантов импулс — довършва услужливо Зила.
— … и ние знаем точно кога ще удари прошепвам.
— Четиридесет и четири минути — кимва Зила.
Скарлет мести поглед помежду ни и бузите ѝ се зачервяват.
— Я чакайте малко. Искате да ме вържете към импулс от сурова тъмна енергия? Към същия взрив, който изпържи цялата станция, а нас ни уби колко — милион пъти? Това ли е източникът ви на енергия?
— ВНИМАНИЕ: ПРЕДСТОЯЩА ИМПЛОЗИЯ НА ЯДРОТО. ПЕТ СЕКУНДИ. ВНИМАНИЕ.
Поглеждам към Скарлет и свивам рамене.
— Може малко да гъделичка — признавам.
— ВНИМАНИЕ.
БУУМ.
23
Ари
Плувам бавно и болезнено към съзнанието, знам къде ще съм, когато се събудя. Помня всичко, макар още да не се е случило.
Ще лежа на метална плоча, съвсем гола, ако не броим сребристото космическо одеяло.
От другата страна на полупрозрачната стъклена стена ще има момче без панталони.
Жена, бяла като звездна светлина, ще дойде при мен и ще ми каже, че това е бъдещето, че извънземни съществуват, а моето семейство отдавна го няма.
Ще ме боли за близките ми.
А после ще намеря новото си семейство.
А след това…
Отварям рязко очи, правя опит да се надигна на лакти и моментално ме пронизва силна болка, започваща от слепоочията и разливаща се мълниеносно чак до пръстите на ръцете и краката ми.
— Кал?
Името излиза като грачене от устата ми и минава още една безкрайна секунда, докато осъзная, че той е тук — плетеница от виолетово и златно, сгушена на топка в ума ми, като котка, която се е свила да подремне в ъгъла.
Кал спи някъде наблизо. Аз обаче усещам пулса му, който бие в такт с моя. Той е добре. В безопасност е.
— Той е в безопасност.
Гласът е като ехо на мислите ми. В първия миг изпитвам лудешкото чувство, че съм част от стар филм, в който главната героиня се събужда, след като са я фраснали по главата, а всички около нея пеят — защото четирите думички звучат като терцов акорд в минорна тоналност. Докато мозъкът ми усилено изтъква всички пробойни в тази теория, аз обръщам глава и не виждам младеж без панталони, а улемната — третия член на Съвета на свободните народи, който заседава на Семпитернити.