Шийла беше в другия край на фронта. Изглежда, се опитваше да насочи машините към рицарите и библиотекарите. От страната на Тим Великият Скуучамут вече бе успял да си пробие път до човешките играчи.
Хенсън → Хюин: <sm>Не се притеснявай! Ръководството е доволно! Виж какво внимание привлякохме.</sm>
Неговите колеги и виртуалната тълпа вече настъпваха. Той погледна към мрежовите данни и подсвирна. ДженДжен получаваше медийно покритие, за което не можеше и да си мечтае. Беше по-добре дори от двадесети век, когато малцина бяха решавали какво да гледат милионите зрители. Повечето рутери в университета бяха достигнали пълния си капацитет! Разбира се, непрекъснато се пренасочваха нови и нови. Сякаш целият свят бе тук.
Скуучитата напредваха стъпка по стъпка.
— Искаме си нашите етажи!
— Искаме си библиотеката!
— И най-вече искаме ИСТИНСКИ книги!
Обикновено вярващите кръгове се съревноваваха вътрешно. Но случващото се тази вечер беше изключение: вярващи кръгове, борещи се директно помежду си за внимание и респект. В рамките на няколко минути те можеха да изхабят месеци на творчество, но пък щяха да привлекат невероятно много зрители.
Междувременно този, който управляваше Великия Скуучамут, се обърна към Тим:
Великият Скуучамут → Нисш Скуучамут: <sm>Всичко зависи от роботите ти, мой човек! Размърдай ги!</sm>
Добре! Хюин подкара втория повдигач. Често си мечтаеше да се поразвихри с тези чудовища. Премина внимателно през приятелските редици и поведе по-дребните роботи. Художници от всички краища на света започнаха да му наслагват дизайн, не по-малко внушителен от този на Великия Скуучамут. Но този образ беше обвит в дим. Повдигачът на Хюин сега беше Дълбокият разум, тайнственият дух, който помагаше на скуучитата в борбата с враговете им. Мъглата едновременно насочваше и забавяше истинската машина. Множество програми се грижеха ефектите да са винаги на място. Корпусът на повдигача беше черен и човек трябваше да се вгледа внимателно, за да разбере къде точно е роботът.
Тим Хюин се възползва от това и започна да си пробива път през бойната зона, следваше Великия Скуучамут. От усилвателите на машината се разнесоха познатите възгласи:
— Искаме си нашите етажи!
— Искаме си библиотеката!
— И най-вече искаме ИСТИНСКИ книги!
Атаката беше комбинация от красота, изненада и физическа заплаха. Силите на Хачек отстъпиха и роботите на Хюин се втурнаха напред, за да завземат новата територия. Но съществата на Кати Розенбаум все още бяха по-многобройни и по-подвижни. Паяците се обърнаха и подновиха битката с настъпващите сили.
Смейл → Нощна смяна: <sm>Продължавайте след тях!</sm>
Хюин придвижваше Дълбокия разум и едновременно с това следеше информациите. Вече повече от сто милиона наблюдаваха стълкновението на вярващите кръгове. Това не бе игра, нито художествена изложба, а състезание, което се печелеше с въображение, пресметливост и наглост. Дотук светът смяташе, че двете страни са равни по въображение, но скуучитата водеха в пресметливостта и наглостта. Бяха причинили истински, физически щети — и то сред истински хора!
Малко по малко битката се изместваше. Скуучитата вече контролираха части от южната еспланада, главната ос на кампуса. А непрекъснато пристигаха нови и нови хора. Четиридесет процента от местните рутери бяха претоварени. Публиката вече наброяваше двеста милиона. Стотици хиляди участници бяха привлечени от новите дизайни на световете на Хачек и скуучитата. Реалните и виртуалните играчи се бяха скупчили около централния хъб — университетската библиотека. Гледано от журналистическите камери високо в небето, събитието приличаше на спирална галактика, като най-ярко блещукаха местата на най-ожесточените битки. Разбира се, присъстваха и стотици хиляди професионалисти от игралната и филмовата индустрия. Някои от тях наблюдаваха публиката и правеха анкети. Други събираха дизайни долу в мелето. Той виждаше представители на СпилбъргРоулинг, ГеймХепънингс, Рио Меджик и големите студиа на Боливуд.
Естествено с екипировката на ДженДжен Тим виждаше и други неща. Например мрежи, които се сливаха с обстановката и събираха ли събираха с нямо възхищение. Това вероятно беше Гилдията на фантазьорите, най-богатото обединение на световни художници, чието мото беше: „Не се нуждаем от скапани посредници“.
Естествено тук беше и полицията, от университетската охрана до ФБР.