Великият Скуучамут → Нисш Скуучамут: <sm>Мой човек! Имаме десет минути да спечелим. След това ще започнат да ни изключват.</sm>
Алфред наблюдаваше всичко от Пилчнър Хол. Планът на Заека беше опразнил биолабораториите. Екипировката на индоевропейците беше разположена и вече изпращаше подправените данни. Хората, които я бяха инсталирали, вече се намираха в друга зона, там арестът им нямаше да предизвика много подозрения. Но…
— Трябват ни поне петнадесет минути — каза Алфред. Източването на информацията щеше да стане по-бързо, но все пак му трябваше време да разчисти и да се измъкне.
— Не се тревожи — отвърна Заекът. — Казах на Хюин десет минути просто за да го държа в напрежение. Дори полицията да се намеси, ще имаш поне половин час, преди персоналът да се върне в подземията.
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Мисля, че Заекът е прав. Отвличащата му операция е шедьовър. Ние не бихме могли да организираме нещо подобно, без да разтревожим американските служби.</sm>
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Безредиците се разраснаха твърде много.</sm>
Автомобилният трафик все още блокираше техните устройства, а без помощта им не можеха да контролират напълно Пилчнър Хол. Появата на двете деца беше първият истински проблем за вечерта. Сега едно от децата лежеше в безсъзнание на пода.
Ваз се обърна към Заека, който седеше на ръба на шахтата и си люлееше краката.
— Ами момичето? В момента то тича някъде долу, извън контрол.
Заекът се усмихна широко.
— Ами това си беше неочаквано съвпадение. Когато нещата се усложнят, винаги има странични ефекти и Мири Гу беше един от тях. Ти си оперативният отговорник. Защо не я последваш?
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Не. Така ще се отклоним твърде много от плана.</sm>
Всъщност Алфред насмалко да го направи. Но все пак изпрати след момичето един от роботите си. Вероятно това щеше да е достатъчно да я разсейва. Ако пък тя се събереше с останалите, все още му оставаше една възможност, нещо, което щеше да изненада Заека.
— Не мисля. Имаш ли други предложения?
— Очевидното, старче: бъди гъвкав като мен. Кой знае как ще се развият нещата? Голяма работа, че не можеш да откриеш Мири Гу. Това вероятно означава, че тя не е на местата, които те интересуват, нали? — И размаха уши.
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Искам да разкараме Заека. Той се преструва, че работи за нас, но през цялото време ни разсейва с наглостта си.</sm>
А това наистина бе разсейващо. Заекът беше извадил нов морков и го гризеше с големите си зъби.
— Не ми обръщайте внимание, пишете си спокойно!
Алфред чуваше шума от безредиците през тънките стени. Според анализаторите му ДС наблюдаваше събитието с нарастващ интерес, но засега не се месеше. Гюнберк и Кейко смятаха това за добра новина. „Дали Алис Гонг все още работи?“ Този въпрос беше по-важен за Алфред от сблъсъка му с двете деца.
Във всеки случай беше време да разкара любопитния заек. Само че не трябваше да предизвиква подозренията на Гюнберк и Кейко. За щастие Браун явно мислеше в същата посока. Бе изпратил схема на целите и нуждите. Заекът беше изключително необходим за поддържането на безредиците. Имаше неща, с които можеше да се справи само той. Но вече бе свършил необходимото за подземните дейности. Хората бяха проникнали и оборудването беше инсталирано.
Ваз → Браун, Мицури: <sm>Съгласен съм, Гюнберк</sm>
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Добре. Отрежи Заека, но внимателно. Предлагам да обвиниш за това подозрителните си колеги<усмивка/>.</sm>
Алфред се усмихна на Заека.
— Прав си. Някои от нас не са особено гъвкави.
— Няма проблем. — Заекът махна великодушно с лапичка. — Всъщност ти се погрижи всичко тук да е безопасно, затова моите началници искат да се съсредоточиш върху операцията на повърхността.
— Какво правиш… Хей!
Ваз дръпна оптичния кабел и го откачи.
За момент образът на Заека замръзна като някаква глупава графика, която е загубила източника си. Разбира се, Заекът все още разполагаше с интернет връзката си. Паузата беше просто израз на учудване. След малко съществото скочи на крака.
— Защо го направи? — Гласът и изражението му останаха непроменени. Явно Заекът не беше обмислял възможността някога да бъде изненадан и ядосан.
Алфред залюля кабела в ръката си. Едва се сдържа да не се усмихне. След това закачи връзката към едно устройство на колана си. Сега всичко щеше да минава през неговата военна мрежа.