Браун → Мицури, Ваз: <sm>Браво, Алфред!</sm>
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Не му прави нищо лошо! Все още ни е нужен.</sm>
Заекът се отдалечи от дупката, размахваше юмруци.
— Нарушаваш уговорката ни. — Гласът му все още беше спокоен.
Алфред го погледна хладно и заговори без следа от триумф.
— Моля те, прегледай пак уговорката ни. И двамата имаме нужда един от друг и всеки е специалист в своята област. Екипировката вече е разположена. Ако продължиш безредиците още няколко минути, ще ти осигурим всичко обещано.
— Ще имате нужда от мен в лабораториите. Сигурно…
„Той не е всезнаещ!“
— Възможно е. Ще те държа в течение. Какво ще кажеш?
Внезапно по лицето на Заека мина цяла вълна от емоции: гняв, после хитра усмивка, която операторът явно не искаше да показва, след това смирена физиономия.
— Аха, параноята триумфира. Добре, ще се преклоня пред желанията ви… и ще се съсредоточа върху заплахите на повърхността. — За момент се озъби кръвожадно: — Но очаквам възнаграждението си. Знаете за възможностите ми.
— Знам. И разбирам, че все още може да има усложнения… — „Или по-точно може да опиташ да създадеш такива.“ — Затова един от нашите хора ще те наглежда.
Ваз → Браун, Мицури: <sm>Кейко?</sm>
Мицури → Браун, Ваз: <sm>Заемам се.</sm>
Заекът помаха за последно и внезапно изчезна. Алфред затвори оставащите интернет връзки. В стаята останаха само купчина дрехи, количката, дупката в пода и единствената жертва.
От библиотеката се чуваха окуражаващи звуци.
Ваз → Браун: <sm>Какво става с данните от лабораторията?</sm>
Екипировката щеше да предава информация още няколко минути. Дали лъжите му бяха минали? Дали Гюнберк щеше да се откаже от скъпоценната си теория?
Браун → Ваз: <sm>Вече сме на седемдесет процента. Ще са необходими доста анализи, но на пръв поглед тези лаборатории изглеждат невинни.</sm>
„Да!“
Великият Скуучамут → Нисш Скуучамут: <sm>Напред, мой човек! Копелетата отстъпват!</sm>
Наистина хачекианците отстъпваха, поне в зоната пред Тимъти Хюин. Той придвижи повдигача си напред, мачкаше паяците. Беше се озовал южно от входа на библиотеката. Тук врагът отстъпваше. Скуучитата разполагаха с повече истински хора и това означаваше повече видеоефекти. Но хачекианците разполагаха с двойно по-голяма виртуална подкрепа. Те се бяха събрали от северната страна, близо до товарната рампа, където нямаше място за истинска тълпа. Там се намираше Опасното знание, по-впечатляващо от всякога. Неговите подкрепления се смъкваха по светлинни лъчове от небето.
Тим се опитваше да наблюдава цялостната картина, макар че в момента бе зает да размазва всеки паяк по пътя си. Тази нощ бе видял чудеса, на които вярващите кръгове щяха да се радват цяла година. Но все още имаше възможност за пълна победа. Тази нощ скуучитата можеха да се изравнят с големите световни пазари на Хачек, Пратчет и Боливуд. Но за целта им трябваше нещо велико, нещо, което да ги отпрати далеч над хачекианците. Той продължаваше да обикаля фронта със своя Дълбок разум и да гази противниците. Не можеше да се сети за нищо по-впечатляващо. „По дяволите!“
Но за щастие тази вечер не беше сам.
Великия Скуучамут → Нисш Скуучамут: <sm>Изключи защитата на моя робот.</sm>
Хюин го направи.
За момент образът на Великия Скуучамут остана неподвижен, но Тим виждаше, че акумулаторите зареждат до краен предел.
След миг чудовището затича като човешки атлет и… мили боже, направи десетметров скок към поляната. След това се обърна на север и извика на Опасното знание с глас, който беше едновременно и виртуален, и реален.
— Ей, ти! Знанийце! Не мислиш ли, че сме еднакво силни?
Опасното знание размаха юмрук към робота.
— Твърде еднакво силни!
— Но един от нас трябва да победи, нали?
— Разбира се! И това, както знае светът, ще съм аз. — Знанието махна към милионите си виртуални привърженици! (Според Тим голяма част от образите бяха фалшиви.)
— Може би. — Великият Скуучамут скочи отново, този път към товарната платформа. В маневрата му имаше нещо наистина възхитително, особено като се знаеше колко тежка е машината. — Но нали целият конфликт е затова? — Той размаха ръце като мажоретка и скуучитата изкрещяха през всички усилватели, до които имаха достъп: