Спряха на една полянка и се спогледаха. — ВиК трябва да се засрамят. В радиус от тридесет крачки няма локализиращ възел.
— Да, Джери. Тук може да се случи всичко.
Без цялостна мрежа възлите не можеха да установят точната позиция. Не можеше да се установи високочестотна лазерна комуникация, а нискочестотната не вършеше работа. Всъщност външният свят почти нямаше информация за това място.
Тръгнаха през поляната и навлязоха дълбоко в сляпата зона. Оттук имаха добра гледка към хълма, но ако продължаха, скоро паркът щеше да започне да ги таксува.
Но близнаците не се интересуваха от хълма. Джери спря до едно дърво и погледна нагоре.
— Наистина интересно място. Опитали са се да закърпят дупката. — Посочи клоните и изпрати сигнал. Устройството отвърна едва-едва със съобщение за грешка. — Съвсем се е скапало.
— До утре ще го оправят. — Хуан сви рамене. През нощта щяха да се появят аероботите от поддръжката.
— А защо не помогнем на общината още сега? — Джери извади малък зелен уред и го подаде на Хуан.
От горния край стърчаха три антенки. Приличаше на нормален мрежов възел, но проникването в мрежите беше доста по-трудно в реалния живот, отколкото в игрите.
— Откъде докопахте кодовете за достъп?
— Чичо Дон е доста разсеян. Всички разрешителни са заредени, но за съжаление старият възел още работи. — Джери посочи клоните на дървото. — Ти си достатъчно лек, за да се качиш, Хуан. Просто го бутни на земята.
— Хм.
— Не се бой. Държавна сигурност няма да забележи.
Всъщност отделът на държавна сигурност вероятно щеше да забележи, когато поправеха системата, но едва ли щеше да им пука. Тяхното мото беше „Виж всичко, знай всичко“, но хич не обичаха да споделят информация с оставалите агенции. Хуан погледна за момент полицейските сводки. В района на Пирамид Хил имаше арести, предимно за наркотици, но последните седмици бяха спокойни.
Така че се покатери на дървото. Старият възел висеше на парче изгнило велкро. Хуан го събори на земята, а близнаците се погрижиха за него с един камък. Виолетовата мъгла избледня и мрежата засече местоположението им. Лазерната технология заработи и вече ясно се различаваха границите на парка.
— Хайде, Хуан — каза Фред и тримата тръгнаха към хълма. — В момента сме маркирани като общински работници. Ако не се мотаем много, няма да има проблем.
Пирамид Хил разполагаше с най-новата екипировка за реално усещане. Не беше като простите образи, които изобразяваха лещите. Тук имаше игри, в които можеше да яздиш Скучи или да крадеш яйца от раптори. И игри с малки пухкави животинки, които танцуваха и се молеха да ги погалиш. Ако човек се откъснеше от игрите, можеше да види останалите играчи, всеки впримчен в свой собствен свят — неизвестно как успяваха да не се блъснат един в друг.
В „Завръщане в креда“ звукът от установката за свободно падане беше маскиран като гръмотевица, а дърветата бяха изобразени като висока джунгла. През последната седмица Хуан беше поиграл доста на обикновената визуална версия, понякога с близнаците, понякога с други играчи. За това време бе загинал цели три пъти. Играта беше трудна и трябваше да й се посветиш сериозно, ако не държиш да те изяждат непрекъснато. Затова Хуан се бе включил в гилдията на Фантастите, макар и като младши член. Може би това щеше да му помогне. Вече бе успял да сътвори нов вид животни за играта. Неговите гущероподобни бяха бързи и малки и засега бяха пощадени от критиката. Близнаците не изглеждаха особено впечатлени, но пък не разполагаха със собствена алтернатива.
Хуан вървеше през гората и се оглеждаше за същества, които нападат от клоните на дърветата. Точно такива го бяха спипали в понеделник. Във вторник пък бе загинал от някаква палеозараза.
Засега всичко изглеждаше безопасно, но нямаше следа от собствените му творения. На теория трябваше да се възпроизвеждат бързо, но не се виждаше нито едно. Трябваше да погледне и по другите сайтове. Може би се бяха запилели към Казахстан, но тук определено ги нямаше. Хуан се прехвърли от другата страна на хълма; леко притеснен, но все още цял. Близнаците бяха приели формата на стандартни раптори и се забавляваха, като убиваха случайно генерирани създания.
Джери се извъртя към Хуан и попита:
— Къде ти е съществото?