Взе уреда и започна да проучва острия ръб.
— Наложи се да поорежа малко, тъй като микропрорезите не пасваха.
Транспортните подноси бяха за изхвърляне на боклука или за пренасяне на малки контейнери. Вършеха повече работа от роботизираните ръце, въпреки че не изглеждаха толкова впечатляващо. Майката на Хуан беше оборудвала кухнята с подобни подноси и сега всичко беше там, където тя желаеше. Обикновено скоростта им беше пет сантиметра в секунда.
Думите на Сиен подсказаха нещо на Хуан. Може би подносът все пак не беше счупен? Той започна да вкарва данните в механичната програма.
Но Робърт Гу явно знаеше какво да прави.
— Може да утроите подемната сила, ако коригирате тук. — И усука подноса. Звукът беше като на керамика, огъната до точката на пречупване.
— Чакайте… — Тя посегна да го спре.
— Не съм го счупил. Сега е дори по-добре. Елате, ще ви покажа.
Сиен тръгна след него, но не се държеше като дете, на което са взели играчката. Вървеше до Гу и оглеждаше изкривения поднос.
— Но няма как да използваме механичното предимство с тези батерии. — Останалото беше математика и Хуан просто я запази в устройството си.
Докато минаваха покрай близнаците, Робърт протегна ръка и грабна един буркан с метални топчета, които Фред и Джери използваха за планетариума.
Братята се изненадаха, но скочиха и го последваха, без да протестират. Възрастните ученици бяха недосегаеми. Не ги закачаш… но и те не бива да те закачат, нали?
Джери → Хуан: <sm>Какво пропуснахме, Хуан?</sm>
Фред → Хуан: <sm>Да, какво му каза?</sm>
Хуан повдигна рамене, за да покаже, че е невинен наблюдател.
Почти невинен. Гу наближи изхода на шатрата и потърка брадичка.
— Ороско, свърши нещо полезно. Намери ми захранване.
Хуан избърза напред. Повечето контакти бяха на закрито. Той погледна училищните планове и видя голяма стрелка, сочеше поляната отпред. Този източник се ползваше за пренастройване на сградата, когато имаше нужда от повече място, и разполагаше с десетметров удължител. Той изтича и издърпа кабела.
Вече всички деца — освен екипа на Шлей, който се радваше на внезапното подобрение в представянето на самолетите — вървяха след тях.
Колата, която се появи от транспортния възел, се готвеше да спре. В нея беше Чумлиг, връщаше се от обед.
Гу грабна кабела от Хуан и го включи в подноса. След това изсипа топчетата на близнаците в горния отвор.
Чумлиг тъкмо излизаше от колата.
— Какво става?
Лудият й се усмихна.
— Това е моят проект, Луиз. Писна ми от това „не съдържа полезни части“. Сега ще видим. — Той се наведе над предния капак на колата и прокара пръсти по надписа, който забраняваше на клиентите да го отварят. Децата се бяха скупчили и гледаха с възхита. Хуан не беше чувал някой във Феърмонт да е откачал. Робърт Гу твореше история. Старецът насочи подноса срещу автомобила. „Е, къде ти е бойният лазер, астронавте?“ Мъжът се обърна надясно към близнаците Раднър. — Не стойте там.
Сиен изкрещя разтревожено:
— Дръпнете се!
И в този момент Хуан получи отговор от механичната програма. Робърт Гу нямаше нужда от боен лазер. Понеже разполагаше с нещо почти толкова добро.
Гу включи захранването. Шумът беше като от разкъсване на плат, но доста по-силен. От капака започнаха да изскачат искри. Зад мястото, където допреди миг бяха стояли близнаците, имаше олеандров плет. Сега белите цветове танцуваха, сякаш духаше силен вятър; един клон, дебел колкото ръката на Хуан, се отчупи и падна на тротоара.
Гу прекара подноса по автомобила — изпращаше десетки метални топчета в секунда към капака, за да прореже отвор. След това завъртя импровизирания трион и започна да реже под ъгъл. Тревата около краката му се разхвърча от невидими рикошети.
Приключи само за десетина секунди. Отрязаната част падна в двигателното отделение.
Гу хвърли уреда на Сиен на земята и измъкна парчето от корпуса. От тълпата се чу презрителен възглас.
— Ей, тъпак! Защо просто не хакна ключалката?
Старецът сякаш не чу. Наведе се и погледна вътре. Хуан също се приближи. Отделението беше в сянка, но се виждаше достатъчно. Общо взето всичко беше като в упътването. Имаше процесорни възли и оптични връзки, които водеха към различни сензори. Виждаше се кормилното управление. А в дъното, съвсем близо до разреза, се виждаше връзката на предното ляво колело. Останалото пространство беше празно. Акумулаторите и останалите части бяха отзад.