Том Паркър стоеше до прозореца. Двамата с Блънт гледаха надолу към протестиращите. Паркър се засмя.
— Е, декане, ще говориш ли пред хората?
— Не. Но те ни виждат. Помахай им, Томи. — Блънт последва съвета си и вдигна ръка, сякаш благославяше хората, струпани пред входа, както и тези на терасата до Снейк Пат. Всъщност вече му бяха предложили да говори на демонстрантите. Едно време щеше да е сред водещите оратори. Сега, въпреки че все още бе важен играч, нямаше никаква обществена стойност. Прехвърли някои от образите, които проблясваха над тълпата. — Това събитие е голямо. Даже напластено. — Уви, някои от пластовете бяха от антидемонстранти, които се подиграваха на тълпата. „Майната им.“ Той изключи визуалните опции и видя, че Паркър се усмихва.
— Все още се опитваш да свикнеш с лещите, а, декане? — Той погали с любов лаптопа си. — Нищо не може да се сравни с идеята за мишка, клавиатура и операционна система „Уиндоус“. — Ръцете на Паркър пробягаха по клавиатурата: той разглеждаше нещата, които Блънт бе успял да види с лещите си. Том Паркър беше най-умният член на Кабала, но беше силно привързан към старомодните технологии. — Настроил съм го да улавя само важните неща. — По малкия екран пробягваха различни образи. Имаше неща, които Блънт не бе успял да види: някой беше създал нещо като ореол над демонстрантите. Впечатляващо.
Томи все още се подхилкваше.
— Не знам само дали това трябва да е про или анти ГБП?
От другата страна на Паркър Карлос Ривера се дръпна от прозореца и се протегна.
— Анти, според журналистите. Според тях това е благословия за пазителите на миналото. — Тримата продължиха да гледат мълчаливо още известно време. Шумът от пеенето идваше не само от стъкления прозорец, а и от различни краища на света. Общият ефект беше по-скоро символичен, отколкото красив, тъй като гласовете тотално се разминаваха.
След малко Ривера се обади отново:
— Почти една трета от реалните посетители са от други градове!
Блънт му се усмихна. Карлос Ривера беше странен младеж, военноинвалид. Едва беше покрил възрастовата граница за членство в Кабала, но в някои отношения беше по-старомоден и от Паркър. Носеше малки очила с дебели стъкла, каквито бяха модерни в началото на века. На пръстите си имаше пръстени за писане, а тениската му беше от старите, с променлив дисплей. Точно сега показваше надпис с бели букви на черен фон: „Библиотекари: пазители на миналото, помощници на бъдещето“. Но най-важният факт за него бе, че е служител на библиотеката.
Паркър продължаваше да гледа лаптопа си.
— Привлякохме вниманието на света. Преди малко подминахме два милиона зрители. А още повече ще го гледат асинхронно.
— Как реагира управата на университета?
— Лъжат. Според пресотдела такова събитие няма. Но медиите ги притискат… — Паркър се облегна назад и се намести. — Едно време щях да скрия камери по долните етажи и да им хакна сайта, да покажа снимки с горящи книги, ако се опитат да отрежат връзката!
— Дуй. Да — каза Ривера. — Но това би било трудно в наши дни.
— Освен това е необходим кураж. — Томи потупа лаптопа. — А това е проблемът на днешните хора. Размениха свободата си за сигурност. Едно време ченгетата не надничаха от всяка джаджа. Не съществуваше Хардуерна система за сигурност и нямаше нужда от хиляда транзистора, за да направиш салто. Помня как през деветдесет и първа… — И той отново се отплесна в една от историите си. Горкият Томи. Модерната медицина го бе излекувала, но той изпитваше нужда да разказва приключенията си отново и отново.
Карлос Ривера сякаш обичаше тези истории — кимаше на всеки няколко секунди. Блънт понякога се чудеше дали този ентусиазъм е толкова полезно качество.
— … и така, докато се сетят да проверят, бяхме изтрили всички…
Внезапно Карлос Ривера спря да слуша и се завъртя изненадано към рафтовете. Измърмори нещо на китайски, след което добави на английски:
— Исках да кажа, чакай малко.
— Какво? — Паркър погледна лаптопа. — Да не би да са пуснали машините?
„По дяволите!“ Блънт се надяваше, че това няма да остане незабелязано от протестиращите.
— Да — каза Ривера. — Но това беше преди няколко минути. Сега се случва нещо. Някой е влязъл през складовите помещения.