Кейко се засмя.
— Няма нужда от мелодрами, господин Заек. Знаем за вашите прочути умения.
— Точно така! Но все още не им вярвате. Ще отида да подуша около Сан Диего и ще се върна след две седмици. Дотогава ще има какво да ви покажа и ще съм решил какво да поискам в отплата за плана, който предложи господин Приличащия на немец. — Той се поклони на Гюнберк.
Мицури и Браун запазиха мълчание. Алфред поднови разговора:
— Значи ще говорим тогава. Запомнете, засега желаем само проучване. Искаме да знаем кого ще вербувате и как ще го използвате.
Заекът се пипна с лапичка по носа.
— Ще съм максимално дискретен. Винаги знам повече, отколкото разкривам. А вие трябва да поработите върху представянето си. Господин Германеца е доста овехтял стереотип. А вие, сеньора… импресионистичното изкуство разкрива и малко, и много. Кой би имал специален интерес към лабораториите в Сан Диего? Кой наистина? А вие — Заекът погледна Ваз, — вие се опитвате да прикриете колумбийския си акцент.
Съществото се засмя и скочи на земята.
— Е, доскоро.
Алфред се облегна и загледа сивата фигура, която криволичеше в краката на пешеходците. Явно съществото имаше фестивално разрешително, тъй като хората наистина го виждаха. Нямаше и помен от изчезване. Заекът притича двадесетина метра по Карер де Сардениа, зави в една алея и се изгуби от поглед.
Тримата агенти за момент останаха безмълвни. Гюнберк се наведе над виртуалното си вино, а Ваз отпи от, истинската риоха; наслаждаваше се на гледката. Агентите добре се сливаха с нормалната тълпа туристи, с тази разлика, че повечето хора, които пиеха кафе на площада, присъстваха физически.
— Наистина се махна — каза Гюнберк, въпреки че не беше необходимо. Много добре виждаха сигналите на Европейското разузнаване. След няколко секунди се появиха и докладите от Индия и Япония: Заекът беше останал неидентифициран.
— Е, и това е нещо — каза Кейко. — Щом успя да се измъкне от нас, може би ще стане за бушон.
Гюнберк сви рамене.
— Може би. Обаче наистина дразнещо типче. Басирам се, че е на четиринадесет и отчаяно желае да се докаже. — Погледна Ваз. — Това ли е най-доброто, което намери, Алфред?
— Репутацията му е истинска, Гюнберк. Управлявал е проекти почти толкова сложни като този, който сме подготвили.
— Изследователски проекти обаче сто на сто. Може би е добър в — как беше терминът? — „издирване на гений“. На нас ни трябва някой по-оперативен.
— Той правилно забеляза всички следи, които му подхвърлихме. — Ставаше дума за акцента на Алфред и мрежовите доказателства за произхода на Кейко.
— О, я — каза Гюнберк на немски и неочаквано се усмихна. — Малко е унизително, че когато съм себе си, ме обвиняват в преиграване. Значи сега господин Заек смята, че сме южноамерикански наркобарони.
Кристалният образ на Кейко също се усмихна.
— В някои отношения това е по-правдоподобно от истинската ни дейност.
През последното десетилетие последиците от нарковойните бяха позаглъхнали. Достъпът до „екстаз и опиянение“ беше толкова лесен, че конкуренцията беше свършила това, което институциите не бяха успели да направят. Но пък наркобароните в Третия свят бяха безумно богати и достатъчно откачени, че да направят това, което тримата бяха загатнали днес.
— Заекът е управляем. Гарантирам за това — каза Гюнберк. — Но ме съмнява дали е достатъчно компетентен.
— Да не си се разколебал, Гюнберк? — Кейко го каза небрежно, но Алфред знаеше, че и тя изпитва сериозни съмнения.
— Разбира се — отвърна Браун нервно. — Вижте, техническият терор е най-голямата заплаха за оцеляването на човечеството. Великите сили — ние, Китай, американците — засега са в мир главно защото осъзнават опасността и държат света под око. А сега откриваме, че американците…
— Не сме сигурни дали са американците, Гюнберк. Лабораториите в Сан Диего провеждат изследвания по цял свят.
— Така е. Допреди седмица и аз щях да се съмнявам, но сега… Помислете: този оръжеен тест е майсторски прикрит. Имахме невероятен късмет да го забележим. Извършен е с търпение и професионализъм, характерно за велика сила. Според бюрократичните правила тестът трябва да се извърши на чужда територия, но пък едва ли провеждат военните изследвания в лаборатории, които не притежават.
— Но защо една велика сила ще създаде такава революционна технология в биологичната война? Какво ще спечели?