— Това е лудост, Шариф. Явно целта на този проект е да се фотографира и дигитализира библиотеката, но… — той си спомни последните си години в Станфорд — Гугъл не го ли направиха вече?
— Направиха го — каза Ривера. — Това е първият ни и най-силен аргумент. Но Хуертас е отличен бизнесмен и разполага със солидни аргументи. Това, което си е наумил, е бързо и много, много евтино. Предишните опити не са били толкова глобални и подробни. А и Хуертас разполага с адвокати и софтуер, с които ще се справи с авторските права.
Уини се засмя горчиво.
— Парите са истинската причина администрацията да го подкрепя. Но нека ви кажа нещо, господин Шариф — разкъсването унищожава книгите. В крайна сметка ще ни остане само непотребен боклук.
— Не е така, професор Блънт. Прочетете описанието. Снимките от камерите ще се анализират и подредят. А след това софтуерът ще реконструира оригиналните текстове по следите от разкъсване. Тъкмо това е причината за настоящото унищожение. Оказва се, че следите са уникални. Всъщност идеята не е съвсем нова.
— Така ли? — Робърт вдигна пострадалата страница, която бе взел от долния етаж, като крайник на жертва на убийство. — И кой софтуер ще възстанови нещо, което е било откъснато, без да е фотографирано?
Шариф понечи да свие рамене, но видя изражението му.
— Сър, това не е проблем. Наистина ще има някакви загуби. Дори всичко да е фотографирано, програмата ще даде някакви грешки. Но това ще са няколко думи на милиони томове — много по-добре, отколкото при ръчна редакция на допечатка. Точно затова в проекта участват и други големи библиотеки, за да се направи после сравнение.
„Други големи библиотеки?“ Робърт осъзна, че е зяпнал. Не знаеше какво да каже.
Томи отново погледна лаптопа.
— Изглежда, сте много добре, информиран, господин Шариф.
— Ами… просто нося.
— Хм. И единственото, от което се интересувате, е литературата?
— Да! Моята ръководителка е изградила цялата си кариера върху творчеството на Гу. И сега разбрах, че най-великият поет на нашето време се е излекувал от алцхаймер. Това е невероятна възможност за мен. Вижте, ако не вярвате на биографията ми, проверете на 411. Имам много доволни клиенти, някои са студенти по литература. Не че съм им помагал с нещо неетично! — Аха, може би писането на чужди курсови работи продължаваше дори в този модерен свят. — Не знам какво се случи днес, но нали все пак успя да забави Проекта? Нали това искахте?
Блънт и Ривера кимнаха в знак на съгласие.
— Да — каза Томи. — Ти определено си някакъв кон.
— Аз съм обикновен студент!
Томи поклати глава.
— Може да си всичко. Може да сте екип. Когато говорим за литература, да говори експертът ви по поезия. Има една стара поговорка: доверието се поражда в пряк контакт. А във вас не виждам нищо, заслужаващо доверие.
Шариф стана и се отдалечи от масата.
— Искате личен контакт? Не е проблем. Погледнете долу, до пейката на алеята.
Томи завъртя стола си и погледна. Робърт се приближи и също погледна надолу. Тълпата се беше поразпръснала и бяха останали само най-упоритите. Алеята се виеше по хълма и спираше пред площадката на библиотеката. Това беше част от новите неща, които ги нямаше по негово време.
— Дойдох тук чак от Корвалис, за да се срещна с професор Гу. Моля ви, не ме отпращайте точно сега.
Долу стоеше втори Зулфикар Шариф — и въобще не беше виртуален. Гледаше нагоре и им махаше.
13.
Бандата на Мири
Откакто се помнеше, Мири имаше проблем с бабите и дядовците. Родителите на Алис и техните родители бяха от Чикаго и бяха починали. От страната на Боб, Робърт тъкмо бе успял да се възстанови, а тя беше на път да го загуби отново.
И така оставаше Лена…
Лена Гу беше мъртва само на книга. Бе успяла да убеди Боб да нагласи това с помощта на „Защитници на личното“. Дори бе поискала да запази това в тайна от Мири, но Боб й беше признал. Това беше мъдро, защото Мири така или иначе щеше да разбере, а сега бе обвързана с обещание. Не беше казала нищо на Робърт дори когато общуваха добре и той изглеждаше толкова отчаян.
Но сега Мири също се отчайваше. Не беше виждала Лена от пет месеца. Бе почти готова да й се обади след инцидента с Езра Паунд, но това щеше да затвърди лошото мнение на баба й за Робърт. Боб се държеше като страхливец и игнорираше проблема. Алис пък бе твърде заета с подготовката си, където нещата не вървяха. „Добре, ще трябва да се справя сама.“ Мири беше замислила добър план с привличането на Шариф. В началото всичко беше наред. Бе успяла да пробие екипировката на Шариф и имаше директен достъп до Робърт, но след пътуването до университета разбра, че още някой използва студента.