— А не може ли нещата да се променят? Когато са го излекували, част от него вече е била мъртва. — Тази теория беше на Джин Ли. — Знам, че напоследък е гневен, но това е, защото му липсват много неща. Може би лошотията се е махнала.
Лена махна към Сиу Сиен.
— Нали чу какво каза Сиу за благородния му характер?
Мири мислеше трескаво. С Алис не помагаше, но бързата смяна на темата понякога разсейваше Боб.
— Лена, ти живееш тук, откак дядо се разболя. Можеше да се преместиш навсякъде, след като не искаш да ни посещаваш, но избра да останеш тук.
— Живях много години в Сан Диего. Няма да се откажа от приятелите си, любимите си магазини и разходките. Е, разходките ги зарязах вече, но възкресяването на Знаеш кой няма да ми провали живота!
— Но ти не познаваше доктор Сиен преди, нали?
— Не. И сега ще намекнеш, че тъй като тук има само двеста и петдесет души, нашето съжителство не може да е съвпадение.
Мири замълча. Сиен се обади:
— Изборът беше мой. Аз се преместих това лято, щом разбрах, че се оправям. Аз съм една от най-възрастните тук, но съм толкова умна и енергична, че не знаеха какво да ме правят. Затова си намерих съквартирантка. Бабата ти е с десет години по-млада от мен, но на тази възраст това няма значение. — Тя потупа Лена по рамото.
Мири си спомни, че Лена Луелин Гу дълги години бе провеждала психиатрични консултации в „Краят на дъгата“. Ако някой бе уредил съжителството, то несъмнено бе тя. Момичето отвори уста, но забеляза предупредителния поглед на Лена.
След секунда Лена се намести на количката.
— Виждаш ли, момичето ми? Чисто съвпадение. Но признавам, че е полезно. Сиу ме информира за модерното обучение на Знаеш кой. — Тя се усмихна зловещо, без помощта на спецефектите на Мири.
— Да — каза Сиен. — Ние го наблюдаваме колективно.
— Чудовището няма да ме спипа този път.
Мири се дръпна.
— Вие провеждате съвместно начинание! — Никога не си бе представяла, че двете вещици ще са толкова модерно настроени.
— Какво?
— Съвместно начинание. Партньори с противоположни силни и слаби страни. За пред обществото сте едно, представено от мобилния партньор, но всъщност възприятията ви са двойни.
Сиен продължаваше да я гледа неразбиращо.
Мири прати сигнал към двете жени. Всъщност и двете бяха офлайн.
— Вие не носите, нали?
Сиу посочи към бюрото.
— Ей там ми е информационният лист. Опитвам се да наваксам с толкова сериозни неща, че нямам време да се занимавам с глупости.
Мири почти забрави мисията си.
— Доктор Сиен, много грешите за това. Нима Чумлиг не ви е обяснила? Някои аналитични програми не могат да се пуснат със статично видео.
— Показа ми БЛАСТ9, но не можах да разбера нищо.
— Защото сте го пробвали на листа.
— Мири, опитвам се да започна с по-простите неща, които вървят на информационния лист.
Лена я изгледа и отново се обърна към внучка си.
— Мири, ти не разбираш. Живееш във време, което си мисли, че може да пренебрегне човешкото състояние. — Тя вдигна глава. — Не си чела „Тайните на възрастта“, нали?
— Разбира се, че съм ги чела!
— Извинявай. Разбира се. Това е най-известната творба на бившия ми съпруг. И признавам, поемите наистина са гениални. Ти си заобиколена от медицински обещания и наполовина излекувани хора. Това те разсейва от реалността. — Тя направи пауза, сякаш се чудеше дали да продължи да говори. — Мири, истината е, че ако имаме късмет и сме предпазливи, ще остареем и ще станем слаби и много, много уморени. Всяка борба рано или късно свършва.
— Не! Ти ще се оправиш, Лена. Просто още нямаш късмет. Всичко е въпрос на време.
Лена се засмя и Мири си спомни, че „Всичко е въпрос на време“ е мантрата в цикъла на Робърт.
— Очаквах, че разговорът ни ще стигне дотук. Съжалявам, Мири.
Момичето наведе глава. „Но аз само исках да помогна!“ Странно, така й беше казал и Ороско. Може би не беше абсолютен мизерник. И можеше ли наистина да й помогне? Но той бе казал още нещо и точно сега то можеше да се окаже по-важно. Да! Внезапно Мири осъзна как да обърне разговора в своя полза. Погледна баба си и се усмихна невинно.
— Лена, знаеш ли, че Знаеш кой се учи да носи?
14.
Мистериозният странник
Дори след третата седмица Робърт и Хуан продължаваха с обучението на живо — веднага след края на часовете. Отиваха на скамейките на стадиона и единият невежа се опитваше да научи другия.