Понякога се включваха и невежи номер три и четири, Фред и Джери Раднър. Близнаците се бяха обединили за часа по съчиняване, но изглежда, им беше забавно да помагат на Робърт. Съветите им бяха по-колоритни от тези на Хуан, макар че рядко се оказваха от полза.
Освен това имаше и пети невежа. Сиу Сиен се бе отказала от съчиняването, но все още посещаваше Феърмонт. И също като Робърт се учеше да носи. Сега носеше блуза, украсена с мъниста — друг вид екипировка за начинаещи. И тя беше през онзи ден, когато Робърт и Хуан срещнаха чилийците. Това се случи на пистата за бягане, около игрището. Наоколо нямаше никого, спортните отбори още не се бяха появили.
Мири → Хуан: <sm>Хей, Ороско! Събуди се. Маркирай ги. <enum/>.</sm>
Хуан → Мири: <sm>Съжалявам. Не ги видях.</sm>
Мири → Хуан: <sm>И вчера ги пропусна. Маркирай ги, преди да се включат към близнаците. Това ще е добра тренировка.</sm>
Хуан → Мири: <sm>Добре, добре!</sm>
— Доктор Гу, Сиу, вижте! — Хуан изпрати сигнал към Робърт. Последните дни се бяха упражнявали в това. Според момчето това беше като да погледнеш в посоката, в която сочи другият. Но хич не беше лесно. Робърт погледна иконата. Принципно това трябваше да му осигури достъп. Нищо! Започна да пише по виртуалната клавиатура. До него Сиен се мъчеше да направи същото.
… И след малко видя насреща си шестима ученици, говореха на испански.
Мири → Хуан, Лена, Сиу: <sm>Добре, мисля, че Робърт ги вижда.</sm>
Лена → Хуан, Мири, Сиу: <sm>Аз ги виждам! Ами ти, Сиу?</sm>
Сиу → Хуан, Лена, Мири: <sm>Не още…</sm>
Мири → Хуан, Лена, Сиу: <sm>Доктор Сиен, не се опитвайте да пишете. Все още сте бавна и Робърт ще заподозре. Просто говорете високо, все едно се обръщате към него и Хуан.</sm>
Сиен замълча за момент, пръстите й още се движеха.
Беше по-зле с носенето и от дядо й.
— Да, и аз ги виждам! — Обърна се към Хуан Ороско. — Какви са те?
— Приятели на Фред и Джери от Чили.
Мири → Хуан: <sm>Кажи им да пуснат синхронизирано чудовище.</sm>
Хуан → Мири: <sm>Добре.</sm>
Хуан извика нещо на испански, но беше твърде бързо и Робърт не разбра. Нещо за помагане на начинаещите.
Те му отговориха още по-неразбираемо. Но може би това нямаше значение. Посетителите се отдръпнаха и пред тях се появи нещо тромаво и лилаво.
Сиен се засмя.
— И това го виждам. Но това същество… дори не се преструва, че е истинско.
Робърт се наведе към видението.
— Всъщност това е плюшена играчка. — Беше с груби шевове, парченца от пълнежа висяха навън. Но пък видението беше високо почти два метра и отстъпи, щом Робърт го приближи.
— Чел съм за тези неща.
Лена → Хуан, Мири, Сиу: <sm>Схванах, Сиу. Ако се движиш, и то се движи. Но всеки от вас контролира различна част.</sm>
— О. — Сиу Сиен пристъпи към съществото. Задните му крака спряха, но предните продължиха и то почти щеше да падне.
Мири → Хуан: <sm>Кажи, че целта е да го накарате да танцува.</sm>
— Целта е да го движим съвместно. Сиу, танцувай около него.
Щом тя се раздвижи, се чу музика. Задните крака на чудовището и задникът му замърдаха в такт. Чилийците решиха, че това е очарователно.
Робърт вдигна ръка, завъртя я и музиката се усили. Хуан започна да пляска и раменете на животното също се задвижиха. Останалите деца засега не се включваха. Те изглеждаха истински, като Хуан и Сиу, но съвсем не бяха експерти. Сенките им си противоречаха, а краката им леко потъваха в земята. След секунда явно и те чуха музиката, защото започнаха да пляскат. Сега вече опашката — може би тяхната част от чудовището, се задвижи нагоре-надолу.
Робърт пое контрол върху ноктите на съществото и за момент то танцуваше в синхрон с музиката. Но мрежовото закъснение варираше между частица от секундата и секунда и половина. Танцът ставаше все по-див — системата оправяше грешките. Накрая опашката се оплете в крайниците и съществото се пльосна на земята.
Лена → Хуан, Мири, Сиу: <sm>Това беше забавно!</sm>
— По дяволите! — каза Робърт.
Всички останали, изглежда, се забавляваха искрено. Децата едно по едно изчезнаха и накрая останаха само реално присъстващите.