Робърт все още не виждаше топка. Игрището пък беше покрито със златиста мъгла — на места стигаше почти до гърдите на играчите. Тук-там из мъглата плуваха малки цифри. Когато противниците се сблъскваха, присветваше ярка светлина.
Сиу → Лена, Мири: <sm>Какво става с Шариф, Мири? Ти го използваш, за да общуваш с Робърт, нали?</sm>
Мири → Лена, Сиу: <sm>Да. Мислех, че Шариф ще е перфектна примамка. Има нужното образование, за да говори с Робърт. И личната му хигиена е безобразна! Беше много лесно да го отвлека. Проблемът е, че и някой друг направи същото и сега предимно си пречим. Хей!</sm>
Сиу → Лена, Мири: <sm>Загубих картина около дядо ти.</sm>
Мири → Лена, Сиу: <sm>Да, и звукът изчезна. Странно, не знаех, че Робърт е толкова добър.</sm>
Лена → Мири, Сиу: <sm>Предупредих ви.</sm>
Едно дете се откъсна от останалите и затича през мъглата, някак отгатваше къде са проблясъците. След това ритна някак странно и падна по гръб. Най-близката врата светна и за момент мъглата придоби формата на футболна топка. Всички се развикаха, дори фантомните зрители по трибуните.
Робърт изсумтя. Вече дори най-простите игри нямаха смисъл. Той подръпна маншета си, за да получи по-добър изглед.
— Вината не е твоя, мой човек. Виждаш си нормално. — Гласът сякаш идваше точно зад него. Робърт се обърна, но не видя никого. — Просто погледни таблото. Всичко в тази игра е мъгляво, дори резултатът. — На таблото голът беше отбелязан като 0,97. — Според мен трябва да го закръглят на единица. Това си беше съвсем хубав удар. — На терена двата отбора се прибираха в половините си и се готвеха да подновят играта.
Робърт продължи да следи мача, без да обръща внимание нагласа.
— Тази игра не ти е позната, нали, професоре? Това е еган футбол. Виж… — Пред очите му се появи цялата информация за този спорт. Междувременно на терена три деца се бяха сблъскали и лежаха. — Разбира се, това е доста далеч от оригинала.
— Обзалагам се. — Робърт почти се усмихна. Тонът на непознатия звучеше приятелски и доверително. Беше удоволствие да попаднеш на толкова разбран човек. Робърт се завъртя и погледна празното пространство. — Изчезвай, хлапе. Не си дорасъл да си играеш игрички с мен.
— Нищо не играя, мой човек. — Отговорът започна ядосано, но след това премина в покровителствено-приятелски тон. — Ти си интересен случай, Робърт Гу. Свикнал съм да манипулирам хората, но обикновено го правя с посредници. Твърде зает съм да говоря с всички директно. Но ти ме заинтригува.
Робърт се престори, че продължава да гледа мача. Гласът продължи:
Знам какво те тормози. Знам, че си много загрижен, че вече не можеш да пишеш стихове.
Робърт не можа да потисне изненадата си. Невидимият странник се засмя. Явно някак бе усетил реакцията му.
— Няма нужда да се прикриваш. Медицинските сензори в училището са толкова добри, че все едно си вързан за детектор на лъжата.
„Трябва просто да си тръгна.“ Вместо това продължи да гледа футбола още няколко мига, докато не се увери, че си е възвърнал самообладанието.
— Значи си признаваш, че си извършил престъпление?
— Нещо такова, макар че единственото ми престъпление е, че разполагам с по-добри компютърни умения. Мисли за мен като за по-висше създание, възползващо се от всички инструменти, измислени от човека.
„Това сигурно е някое хлапе.“ Или пък не. Може би посетителят беше невидим, защото дори виртуалното му присъствие тук щеше да е незаконно.
— С радост ще съобщя за „уменията“ ти на съответните органи.
— Няма да го направиш. Първо, защото полицията не може да ме идентифицира. И, второ, защото мога да ти върна това, което си изгубил. Мога да ти върна поетичната дарба.
Робърт се засмя презрително.
— Ах, защо с такава подозрителност? Но пък се появява и късче надежда! Трябва да проверяваш новините или да отслабиш филтъра за реклами. Едно време атлетите вземаха стероиди, а студентите — амфетамини. Тези вещества в общи линии даваха фалшиви обещания, но сега имаме други, които наистина работят.
„Наркодилър, за бога!“ Робърт почти се засмя на глас. Но след това се замисли за чудодейното си излекуване. „Едно време това щеше да е истинско чудо.“ Може би това беше наркодилър, но какво от това?
— Каква е печалбата от наркотиците за възстановяване на световноизвестни поети? — Каза го с насмешка, но осъзна колко много е разкрил. Може би това не беше от значение.