— Предполагам, че анализът ще разкрие някои неща.
— Да. Явно твоят нов учител се справя добре. „Ако не беше развалил всичко, можеше да се учиш от Мири.“
Баща му изглеждаше леко отнесен. Може би притеснен?
— Да не би някой да те тормози на училище? — Тази мисъл беше плашеща.
Робърт се засмя злобно.
— Някой се опитва да ме тормози.
— По-добре говори с учителите си за това. Или им покажи записите от устройството си. Те вероятно имат опит с подобни проблеми.
Старият Гу кимна сериозно.
— Да, знам. Ще го направя. Но не е лесно. А и си мислех, че на работа се справяш с подобни проблеми, макар и на по-високо ниво. Реших, че ще ми дадеш експертен съвет.
Старецът за първи път казваше нещо положително за кариерата му. „Това сигурно е клопка!“
За момент последва мълчание, Боб се чудеше какво да отговори. Накрая се засмя.
— Добре, макар че военните отговори са подвеждащи. Не защото се имаме за по-умни, а защото разполагаме с хардуерната система за сигурност. Ние контролираме целия хардуер. „Е, ние и някои хакери.“
— Този, с когото си говорих, се определи като „облак от знание“. Това възможно ли е? Колко би могъл да узнае за мен?
— Ами, ако е готов да наруши няколко закона, би могъл да изрови доста неща. Да речем, цялата ти медицинска история и какво си си говорил с Рийд Уебър, А за шпионирането: би могъл да те следи на обществените места, макар че това зависи от твоите настройки и натовареността на мрежата. А ако разполага със зомбита, би могъл да те следи и в мъртвите зони, макар че няма да получава информацията в реално време.
— Зомбита?
— Заразени системи. Спомняш ли си, като бях дете. Почти всяка гадост, която съществуваше на персоналните компютри, съществува и сега. Ако не разполагахме със системата за сигурност, нещата щяха да са нетърпими. — Баща му изглеждаше умислен или може би търсеше нещо. — Но не трябва да се тревожиш. Екипировката ти е максимално сигурна. Просто запомни, че има много хора, на които не бива да се доверяваш.
Робърт сякаш осмисляше думите му.
— А има ли други възможности? Може би някой малък уред, който са ми подхвърлили?
— Да. Сегашните пакостници разполагат с много повече възможности. — Пълзящите микрокамери бяха хит през миналия семестър. За известно време имаше истинско нашествие. Мири се бе оплаквала с дни, но след това изостави темата. Боб подозираше, че е измислила някакво ужасно отмъщение. — Точно затова се прибирай през предната врата. Имаме добър капан за комерсиални „бръмбари“. И какво точно иска този от теб. Не мога да си представя, че някой би те закачал на училище.
„За бога, татко наистина изглежда нервен!“
— Не съм сигурен. Мисля, че това са обичайните неща, които се случват на новобранците. Дори когато са стари смотаняци като мен. Благодаря за съвета, синко.
— Няма защо.
Старецът се измъкна от стаята. Боб го проследи с поглед по стълбището. Баща му определено бе намислил нещо. Боб се загледа във вратата на спалнята, мислеше за обратите на живота. За момент му се прииска с Алис да бяха като другите хора, които не се притесняваха да шпионират близките си.
15.
Когато метафорите оживеят
През следващата седмица Робърт избягваше библиотеката — просто за да види как ще реагира Странникът.
Започваше да се чувства все по-уверен с Епифанията, макар че едва ли щеше да стане добър като децата, израснали с нея. Сиу Сиен изоставаше доста, главно заради липсата на самочувствие — отказа се от носенето за три дена, след като един сбъркан жест я беше прехвърлил в нещо като порносайт.
Междувременно бяха успели да повдигнат сериозно нивото на езика в училищния си проект. Робърт се забавляваше искрено с видеоефектите и мрежовите настройки. Подобен проект щеше да изглежда невероятно в края на миналия век, но сега Хуан с право се боеше, че Чумлиг няма да е много впечатлена. Опитваха се да открият училища с жива музика, но без особен успех. Робърт дори поговори с неколцина студенти от Бостън и Чили, но те бяха твърде далеч, за да са от полза.
Шариф се бе завърнал в Корвалис, но все пак проведоха още няколко интервюта. Някои от въпросите му бяха наистина интелигентни.