Лена → Хуан, Мири, Сиу: <sm>Хей! Картината се разпадна!</sm>
Хуан → Лена, Мири, Сиу: <sm>Днес шестият етаж е затворен за обществени дейности.</sm>
Мири → Хуан, Лена, Сиу: <sm>Може просто да накарам Робърт да продължи.</sm>
Шариф беше избледнял до малка червена точка.
— Вече нищо не виждам. И се обзалагам, че вие сте единственият човек, когото чувам.
Робърт се поколеба, след което махна решително към Шариф. „Да видим какво е намислил Кабалът днес.“
Уини и Карлос Ривера стояха до прозореца, а Томи висеше над лаптопа си.
— Ни хао, професор Гу! — каза Ривера. — Благодаря, че се отбихте.
Томи вдигна поглед от компютъра.
— Не съм сигурен, че желаем малкия ти приятел.
Неочаквано Шариф получи подкрепа от Уинстън Блънт.
— Томи, мисля, че Шариф може да ни е от полза.
— Вече не. — Томи поклати глава. — Не и след като университетът разкъса…
— Какво? — Рафтовете бяха пълни с книги. Робърт отстъпи и прокара ръка по тях. — Тези ми изглеждат съвсем истински.
— Не видя ли пропагандата на долните етажи?
— Не. Взех асансьора, а все още не съм добър в гледането през стени.
— Ние сме на последния здрав етаж. — Томи сви рамене. — Както и предполагахме, университетската администрация просто изчакваше нещата да се поуталожат. След това една нощ се появиха с още няколко машини. Докато разберем, вече бяха приключили с първите два етажа и беше прекалено късно.
— По дяволите! — Робърт седна на един стол. — Значи вече няма смисъл да протестираме?
— Вярно е, че вече не можем да спасим университетската библиотека — каза Уини. — Всъщност тия хитри копелета така извъртяха нещата, че проектът стана още по-популярен сред студентите. Но поне засега библиотеката в Сан Диего е единствената унищожена.
Ривера изригва на мандарин:
— Дуи данши тамен ксуяо хуи диао китаде тушуган, юнвей… — Поколеба се, като видя неразбиращите погледи на останалите. — Съжалявам. Исках да кажа, че все още трябва да унищожат и други библиотеки. За кръстосана проверка. Обработката на информацията и виртуалното подреждане ще отнемат още време, а целта е перфектно репродуциране.
Робърт забеляза тънката усмивка на Томи Паркър.
— Значи имаш план?
— Няма да кажа нищо, докато Шариф е тук.
— Добре, Томи — въздъхна Уини. — Изключи го.
— Няма проблем. Не искам да преча… — Светлинката на Шариф се дръпна към рафтовете и угасна.
Томи погледна компютъра си.
— Махна се. Освен това изключих целия шести етаж. — Той посочи някакво устройство, прикрепено към древния му лаптоп.
Робърт си спомни за разговора с Боб.
— Нима разполагаш с апаратура на държавна сигурност?
— Нито дума, Робърт. Оригинална парагвайска стока. Пристигна точно преди да ударят фабриката. — Усмихна се хитро. — Сега сме сами… освен ако някой не носи мръсно бельо.
— Или ако някой не е доносник. — Блънт гледаше предизвикателно Робърт.
— Тук не е Станфорд, Уинстън. — Ами ако Странникът беше полицай? Трябваше да се сети за това преди. Побърза да прогони тази мисъл. — И какъв е планът?
— Напоследък четем „Икономист“ — каза Ривера. — Хуертас Интернешънъл има леки финансови проблеми. Ако го забавим тук, може да се откаже от този проект. — Погледна Робърт през дебелите си очила. От вътрешната страна на стъклата непрекъснато пробягваха образи.
— Дори след като са нарязали всичко тук?
— Дуй. — Младият мъж се наведе напред, картинката на тениската му изобразяваше разтревожени лица. — Глобалният библиотечен проект не се състои само в това да се заснемат всички книги от предното хилядолетие. Не става дума само за дигитализация и търсачка на данни. Хуертас иска да събере всичката информация в единична предметно-ситуационна база данни с ясна система за заплащане.
Предметно-ситуационна база данни? Това надхвърляше новопридобитите му знания. Той се загледа в Ривера, опитваше се да извади обяснение на термина. Не се получаваше. След секунда се сети, че Томи е изключил етажа.
Ривера прие погледа му като знак на недоверие.
— Доктор Гу, информацията наистина не е толкова много. Няколко петабайта. Въпросът е, че всичко ще е много по-разностранно в сравнение с подобните приложения.