— Така, и каква е твоята мисъл? — С крайчеца на окото си улови усмивката на Блънт. Тоя тип знаеше, че Робърт не зацепва нищо.
— Ами… колекцията на Хуертас ще разполага с цялото човешко знание допреди двадесет години. При това подредено и свързано. Точно затова Хуертас плати на щата Калифорния да му позволят подобна варварщина. Дори първата груба компилация може да се окаже златна мина. От около седмица компанията разполага с шестмесечен монопол върху проекта. Това са шест месеца достъп до тайните на миналото. Има стотици въпроси, на които този проект може да отговори: Кой сложи край на интифадата? Кой стои зад фалшификациите в Лондон? Какво стана с петролните пари от края на миналия век? Някои отговори ще са интересни само на малцината любители на историята. Но в други ще има много пари. А Хуертас ще има изключителни права върху този оракул за цели шест месеца.
— Но все още трябва да сглобят информацията — намеси се Уини. — Ако Хуертас загуби няколко седмици, стотици организации ще решат да изчакат монопола да падне и да получат отговорите безплатно. А и не е само това. Китайците се домогват до Британската библиотека и Британския музей и разполагат с много по-добра техника. Засега британците показват повече практичност от Университета на Сан Диего, но и тяхната дигитализация ще почне скоро. Ако Хуертас изостане, ще има реална конкуренция.
— Класическа смъртоносна спирала! — Томи се забавляваше искрено. Винаги се радваше, когато нещата се сриваха. Робърт си спомни, че през големия горски пожар през 1970-а Томи беше помагал в Ист Каунти — но също така се наслаждаваше на всяка минута от бедствието.
— Значи… — „Защо ли Странникът иска да участвам в това?“
— Объркан ли си, Робърт? — засмя се Блънт.
Едно време, в Станфорд, Уини нямаше да си позволи такова държане, не и след първата година. Но сега единствените отговори, за които Робърт се сещаше, бяха пълни с горчив сарказъм, затова отвърна кротко:
— Да. Не схващам нищо.
Блънт се поколеба, подозираше, че Робърт му готви капан.
— Ами, става дума за това да навредим сериозно на Хуертас и Глобалния проект. Вече нямаме легални средства, така че каквото и да предприемем, ще е криминално. Разбра ли?
— Значи сме конспиратори?
Ривера кимна.
— И това само по себе си е престъпление.
— Е, и? — Томи се засмя. — Аз пък преди малко изключих системата на държавна сигурност. Това е нарушение от значение за националната сигурност.
— Не ми пука дори да вършим държавна измяна! — „Трябва да си върна дарбата…“ — Искам да кажа, знаете какъв почитател на книгите съм.
Останалите кимнаха.
— И какъв е планът?
— Помниш ли нашите подземни разходки? — започна Томи.
— През седемдесетте ли? Да, беше забавно, макар и леко извратено.
Томи се усмихна широко.
— Искаш да кажеш, че парните тунели още съществуват?
— Да. Въпреки че през деветдесетте излязоха от мода и много нови сгради не са свързани. Но след това хората искаха максимално бърза връзка, а биолабораториите искаха автоматичен транспорт на пробите. Освен това разполагаха с много пари.
— А сега разполагат с още повече — каза Карлос.
Томи кимна.
— Днес тази тунелна мрежа не пренася ток или топлина. Но пък се разпростира чак до Тори Пайнс, Скрипс и Салк. Разправят, че дори можеш да се поразходиш под океана, макар че не виждам защо някой би го правил. А на изток можеш да стигнеш до всички лаборатории.
Внезапно Робърт разбра защо Странникът се интересува от Кабала.
— А това какво общо има с Глобалния проект?
— Макс Хуертас натрупа състоянието си от биотехнологии. Притежава някои от най-големите лаборатории в Северна Америка, включително една на няколко километра оттук. Беше му лесно да промени генетичния софтуер и да го ползва в този проект. Сега късчетата са складирани в едно хранилище в северната част на кампуса.
— И?
— И все още не са приключили с тях! Обработката все още не е завършена. Парчетата трябва да се сканират неколкократно. Ако не беше притиснат от времето, можеше да изчака да приключат със следващата библиотека и да направят сравнение.
— Това складиране е част от пропагандата. След края на сканирането останките ще бъдат внимателно съхранени за археолозите на бъдещите поколения. Част от факултета дори се връзва на подобни глупости!