Ривера зави и ги поведе към наклонените дървени стълби.
— Не всички са щастливи. Наследникът на Гейсел — доктор Зюс — не беше съгласен с университета.
— И правилно! — Блънт изрита един рафт. — Все едно студентите са в Пирамид Хил.
Робърт направи жест, с който трябваше да върне реалната гледка, но все още виждаше лилава светлина и древните томове и свитъци. Опита да напише командата, но отново нямаше ефект.
— Не мога да сменя гледката.
— Да. Тук не можеш да видиш реалността, ако не си свалиш лещите или не обявиш извънредна ситуация. Точно затова не ползвам Епифания. — Томи размаха лаптопа си като талисман. — Виждам илюзиите само когато поискам. — Дребосъкът зави по едно странично разклонение, като непрекъснато спираше да види какво правят останалите. — Тук е доста готино!
— Внимавайте — каза Ривера, когато стигнаха дървените стъпала, след които перспективата се изкривяваше.
Блънт беше първи.
— Правил съм го и преди. Ще се справя. — Пристъпи напред, залитна, но веднага се изправи и продължи. — Робърт затвори очи. Според настройките на Епифанията това трябваше да спре видеосигналите и да намали объркването. Направи няколко крачки и установи, че няма наклон, а нормален завой.
Томи се появи зад него и усмихнато каза:
— Добре дошли в крилото Ешер! Хлапетата направо го обожават. — Пред тях имаше нов деветдесетградусов завой. — Сега се насочваме към служебните помещения, но имаме чувството, че вървим покрай безкрайните рафтове с книги.
Наистина, навсякъде около тях беше пълно с книги. Дори когато погледнеше надолу, Робърт виждаше безкрайни лавици там, където стълбите се спускаха в мрака. Ако се вгледаше по-внимателно, буквите на кориците започваха леко да светят. Книгите изглеждаха като призраците на това, което наскоро бе унищожено.
И издаваха звуци, ръмжене, съскане, шепот. Някои дори бяха оковани с вериги.
— Вижте „Капиталът“ ей там — каза Ривера.
Робърт погледна. Един от томовете дърпаше яростно тежките вериги, с които бе окован.
— Да, Опасното знание жадува да излезе на свобода.
Някои от книгите вероятно бяха със система за реално усещане. В едно разклонение студентите трупаха книги на купчина. След това се дръпнаха и загледаха как текстовете се сливат в оргия от шумолящи страници.
— Това ли е библиографски синтез?
Ривера проследи погледа му.
— Да. Започна като нещо, което да представи Глобалния проект на обществеността. Показваме книгите като почти живи същества, които омагьосват читателя и му служат. Тери Пратчет и Иржи Хачек си играят с тази тема от години, но досега не я оценявахме достатъчно. Разполагаме с най-добрите вярващи кръгове на Хачек, които ни помагат сега. Всичко тук е точно копие на историите му. Според повечето потребители това е по-добро от стандартния софтуер.
Уини се обърна към тях. Беше се отдалечил доста и образът му изглеждаше смален. Той махна с отвращение.
— Това е предателство, Карлос. Уж вие библиотекарите не одобрявахте разкъсването, а виж какво направихте. Тези деца ще изгубят уважение към перманентно записаната човешка история.
Томи Паркър се обади весело зад гърба на Робърт:
— Уини, децата вече са загубили уважение към всичко.
— Съжалявам, декан Блънт. — Ривера сведе поглед. — Разкъсването е лошо, а не дигитализирането. За първи път студентите ни разполагат с модерен достъп до знанията от предното хилядолетие. И не само тук. Библиотеката е достъпна и по мрежата, естествено без реалистичните усещания. Хуертас дори ще позволи ограничен достъп по време на монопола. Това е само първично сканиране, а вече имаме повече посещения за седмицата, отколкото за четири години. И то предимно от факултета!
— Лицемерни копелета — каза Уини.
Робърт погледна към студентите. „Сексът“ между книгите беше приключил и сега те се носеха над главите на младежите, а страниците пееха за други непотърсени томове. „Оживяла метафора.“
Тръгнаха обратно към служебните помещения. Оказа се, че са малко по-далече, отколкото си мислеше Робърт. Явно криволичещите проходи ги бяха прекарали покрай центъра на четвъртия етаж.
Накрая се озоваха пред високата осем стъпки врата. След всичко видяно резбованото дърво изглеждаше обикновено и непретенциозно.