— Какво му е, Уини?
Блънт сви рамене.
— Карлос е НТ.
— Какво?!
— За бога, Гу! Потърси го. — Той се огледа. — Добре де, извинявай. НТ е лесна тема за търсене. Ще намериш достатъчно информация. Важното е, че трябва да си отваряме очите. Много зависи от това да направиш правилното нещо.
— Но какво е то? Какво? Уини вдигна ръка.
— Работим над това. Съвсем скоро ще научиш подробностите.
По пътя към къщи Робърт погледна за НТ. Излязоха милиони теми, от медицината, военните дела и медикаментите. Той си избра едно обобщение от Глобална сигурност:
НТ „навременно трениране“ (също, „навременно трениран“, когато се отнася за подложен на процедурата). Процедура, комбинираща напрегнати тренировки и масивно засипване с информация, която помага да се усвоят нови умения за по-малко от 100 часа. Най-известна с трагичната си употреба през <link>Китайско-американския конфликт</link>, когато 100 000 американски войници са били научени на мандарин, кантонски…
Следваше списък с умения, за които Робърт не бе чувал. За по-малко от деветдесет дни американците бяха преодолели езиковата бариера. Но пък имаше и проблеми.
Това обучение е било решаващо на бойното поле; но тежката цена си е проличала още преди края на войната.
Робърт Гу — и вероятно всеки ученик — си мечтаеше за подобни методи. Да научиш руски или латински, или китайски за една нощ без усилия! „Но трябва да внимаваш какво се пожелаваш.“ Погледна страничните ефекти. Изучаването на нов език или специалност променяше човека.
А назубрянето направо можеше да изкриви съзнанието. Малцина се отърваваха без странични ефекти. Понякога такива хора можеха да преминат през втора, дори трета тренировка, преди да се увредят. Често навременно тренираният залепваше в някаква по-слаба форма на новопридобитото си умение. След войната от тази програма бяха останали много инвалидизирани ветерани.
Бедният Карлос.
„Какво ли точно ми обещава Мистериозният странник?“
Това определено беше един от онези дни, в които бъдещето го шокираше. Робърт смъкна прозореца, за да усети вятъра. Движеше се на север по И-15. Наоколо се простираха предградия, почти като тези през двадесети век, само че къщите бяха по-еднообразни, а магазините приличаха на складове. Странно, дори в този нов свят имаше търговски центрове. Даже беше пазарувал в два от тях. Тяхното мото беше „Пазаруване за старомодните“. „Това нямаше да работи през 2000 година.“
Робърт заряза мистериите (и страха) и се зае с Епифанията. „Я да видим околността.“ Направи познатия жест. Вече виждаше простите етикети. Всичко, дори растенията край магистралата, имаше малки надписи. Ново свиване и вече виждаше край какви обекти преминава — или това, което собствениците им искаха да види. Появиха се и реклами. Магазините бяха усетили, че е стар глупак, и пренастройваха рекламите си като за него. Но поне голямо количество от обичайния спам го нямаше. Може би най-сетне бе успял да настрои филтрите правилно.
Робърт се облегна и реши да пробва нещо по-сложно. Пред очите му се появиха цветни карти. Имаше реалности, които бяха географски отдалечени от Сан Диего. Тези бяха като киберпространството, за което се пишеше в края на миналия век. Най-накрая откри прозореца, който обещаваше: „Обществени местни гледки“. Само двеста хиляди за тази част на Сан Диего. Избра наслуки. Предградията изчезнаха. Пътят имаше само три платна, а колите бяха от шестдесетте години на миналия век. Забеляза на колата си (която сега изглеждаше като „Форд Фалкон“) лепенка: „Историческо общество Сан Диего“. Малко по малко гледките пресъздаваха миналото. Все по-големи части от двадесети век бяха достъпни за хората, които желаеха онези по-прости времена.
Напомняше за ученическите му години. Беше толкова… успокояващо. После му хрумна, че може би тази фенове на историята са поддръжници на Глобалния проект. И с данните на Хуертас щяха да реконструират миналото много по-бързо.
Върна се в контролния панел. Имаше нещо, наречено „постоянна паравремева промяна“. Или пък можеше да избере някой автор. Ето го Иржи Хачек. Не, стига с него за днес.
Ами Тери Пратчет? Защо не. Къщите сега бяха от кирпич. Колата се бе превърнала в пищно украсен килим, който се носеше над зелен склон. В долината напред се виждаха шатри, надписите по тях приличаха на арабски. Далеч на запад се виждаше океанът и няколко кораба в него.