— Но стига за мен. Уини Блънт и хората му вече са отчаяни. Аз — не чак толкова, но ако се позабавим още малко, няма да мога да гарантирам за изпълнение на сделката ни. Така че: с мен ли си, или не?
— Аз… да. С теб съм. — Преди двадесет години въобще нямаше да се притесни да предаде Боб. Все пак малкият си беше неблагодарник. Сега нямаше никакво оправдание, но… „Ще направя всичко, за да се възстановя.“ — Каква е тази биометрична информация, която искаш за Алис?
— Няколко аудиограми, които не можем да вземем на обществени места. И кръвна проба. — Странникът посочи една малка кутия на седалката между тях. — Разгледай я.
Робърт посегна… и пръстите му напипаха нещо твърдо и хладно. Кутийката беше истинска. Реши да я огледа по-подробно. Беше от сива пластмаса, без отвори и виртуални етикети. Освен, разбира се, досадното „Не съдържа полезни части“.
— И какво?
— Остави я в предната баня тази вечер. Тя ще се оправи сама.
— Няма да навредя на Алис.
— Ама че параноя! — Непознатият се разсмя. — Номерът е да останем незабелязани. Алис Гу се появява на обществени места няколко пъти седмично. Ако искахме да й навредим, нямаше да е проблем. Но ти и Кабалът имате нужда от биометричните данни… Други въпроси?
— Засега не. — Робърт прибра кутийката в джоба си. — Не мога да си представя, че модерните системи за сигурност могат да бъдат преметнати с една капка кръв и няколко аудиограми.
— Естествено, че не. Томи Паркър си мисли, че се е погрижил за всичко, но без моя помощ дори няма да можете да влезете в тунелите. — Погледна напрегнатото изражение на Робърт и се засмя отново. — Мисли за себе си като за потребителски интерфейс. А аз съм потребителят.
Робърт реши да мине през системата за сигурност на предната врата. Малката кутийка не задейства никакви аларми. Значи му оставаше само да отиде до банята и да я остави при аерозолите и тубичките, скупчени в единия ъгъл. Модерните тоалетни продукти бяха издържани изцяло в стария стил. От друга страна, човек все пак трябва да си сваля дрехите и лещите от време на време. А Алис и Боб нямаха стил — просто купуваха най-евтините боклуци. Дяволската кутийка се вписваше идеално.
Робърт си взе дълъг душ. Беше чудесно да се почувстваш чист. Не чу никакви звуци, нито забеляза нещо през плексигласовата врата, но когато излезе от кабината, кутийката беше изчезнала. Не можа да я открие дори когато се наведе в ъгъла и опипа всичко. Вратата на банята бе останала затворена през цялото време.
Някой почука.
— Робърт, там ли си? — Беше Мири. — Време е за вечеря.
Вечерята беше кошмарна.
Винаги беше напрегнато, когато се съберяха и четиримата. Робърт гледаше да избягва такива сбирки, но Алис настояваше да има семейна вечеря поне веднъж седмично. Той знаеше какво е намислила. Наблюдаваше го и преценяваше дали може да отслаби натиска върху него.
Тази вечер бе по-строга от обикновено, а Робърт бе още по-притеснен, тъй като имаше какво да крие. А може би тя имаше специален повод да е подозрителна? Боб и Мири вършеха кухненската работа. Обикновено Алис им помагаше, но днес стоеше и го засипваше с въпроси: как е на училище, как върви проектът. За бога, дори го попита за старите му приятели! А Робърт й обясняваше усмихнат, молеше се да премине теста. „Старият Робърт нямаше проблем да разиграва хората.“
След това Боб и Мири също седнаха и Алис насочи вниманието си към тях. Заразпитва Мири по същия любезен и заинтересован начин. Мири отговаряше прецизно какво и как се е случило на училище.
Робърт почти се отпусна за кратко. Все пак бе тук, за да се храни. Това едва ли щеше да го издаде.
Но нещо ставаше, и то не само във въображението му. Боб и Алис започнаха дискусия за политиката на Сан Диего, нещо, свързано с училищата. Много двойки спореха за политика, но тук Робърт го виждаше за първи път. И от време на време дрехите на Алис се променяха. У дома тя носеше обикновена рокля, в стила на петдесетте на миналия век. Промяната беше във виртуалния образ, а не като старомодните тениски на Карлос. Когато се случи за първи път, Робърт почти не забеляза, може би защото Боб и Мири не реагираха. Но след малко, докато Алис ръкомахаше и обясняваше за някакви истории, свързани с изборите, се случи отново. За момент тя бе облечена в бяла военноморска униформа, но на яката й имаше знак „PHS“. В Гугъл имаше множество значения на тази абревиатура. След една-две минути вече беше в униформата на полковник от морската пехота. Това поне беше истинският й чин.