Робърт → Мири: <sm>Разбрах, но какъв е проблемът?</sm)>
Мири → Робърт: <sm>Няма проблем.</sm>
Това беше цялото съобщение, но след малко Мири му прати друго.
Мири → Робърт: <sm>Алис се готви за нова работа. Това винаги е тежко за нея, а Боб се ядосва.</sm>
Нова пауза.
Мири → Робърт: <sm>Това са работи на военните, Робърт. Не би трябвало да знам за тях. Ти още по-малко. Съжалявам. КНР.</sm>
КНР. Това беше съкращение за „край на разговора“. Робърт изчака още малко, но не получи повече съобщения. Това беше най-истинският му разговор с Мири за последните два месеца. Момичето имаше много по-значими тайни, отколкото бе предполагал. Разполагаше с безброй комуникационни средства, а не можеше да изплаче болката си. „Може би има приятели, с които споделя?“
Робърт Гу нямаше приятели, нито пък му трябваха; тази вечер си имаше достатъчно тревоги. Хвърляше по едно око на банята и мазето. Боб все още четеше, макар че понякога и той поглеждаше вратата на мазето.
— Може ли да поговорим, професоре? — прозвуча глас зад гърба му.
За малко щеше да изхвърчи от стола.
Зулфикар Шариф отстъпи назад, усмихваше се.
— Можеше да почукаш.
— Почуках, професоре. — Шариф като че ли се обиди.
— А, да. — Робърт все още не можеше да се оправи с настройките за достъп на приятели. Махна на младежа да остане. — Какво искаш?
Шариф успя да седне, без да потъне в стола.
— Ами… исках да поговорим. — Помисли за момент. — Може да продължим с въпросите ми за „Тайните на старостта“.
Долу все още нямаше движение.
— Добре. Питай. — „Кой ли е този? Истинският Шариф, Мистериозният или третият? Или пък някаква нова комбина?“ Който и да беше, посещението в този момент беше твърде подозрително, за да е съвпадение. Робърт се облегна и заслуша внимателно.
— Ами… не знам. А, сетих се! Нещото, което искам да засегна в дипломната си работа, е балансът между красотата на изказа и красотата на истината. Те отделни неща ли са?
Философски въпрос. Робърт направи многозначителна пауза, след което започна да дрънка глупости.
— Зулфи, трябва вече да си разбрал, дори да не си поет, че тези неща не могат да бъдат разделени. Красотата улавя истината. Прочети есето ми за Каролингите…
Шариф кимна енергично.
— А очаквате ли едната, а оттам и другата, да свърши? Говоря за красотата и истината?
Това вече беше дразнещ въпрос. Робърт обмисли отговора. „Може ли красотата да свърши? За мен — да; аз вече не мога да създавам красота.“ Може би това беше Странникът, който беше решил да го подразни, докато кутийката си свърши работата.
— Предполагам… че би могло. Колкото до втората част на въпроса: Шариф, истината свърши много отдавна. Ние, творците, стоим над пропаст, дълбока десет хиляди години. По-разумните осъзнават, че всичко хубаво вече е било направено. Колкото и добре да творим, създаваме само преразкази. „Това аз ли го казах?“
— А ако са свързани, това означава, че и красотата си е отишла? — Шариф се наведе и опря лакти на коленете си. Погледът му беше абсолютно сериозен.
— Все още има красота. И аз ще я намеря отново.
Шариф се засмя. Да не би да възприемаше твърдението на Робърт като някаква вяра в човечеството?
— Чудесно, професоре. Това надхвърля есето ви.
— Така е. — Робърт се облегна, чудеше се какво става.
Шариф са поколеба, сякаш не знаеше с какво да продължи.
— А какво става с проекта ви в университетската библиотека?
Долу все още бе спокойно.
— Нима виждаш някаква връзка между творчеството ми и Глобалния проект?
— Ами да. Не искам да се натрапвам, но това, което правите там, показва позицията на литературата и изкуството в модерния свят.
Може би това беше третият Шариф, който се опитваше да разбере какво е намислил Странникът. „Само да можех да ви настроя един срещу друг…“ Робърт кимна и каза:
— Ще поговоря с моите приятели. Може би ще уредим нещо.
Това, изглежда, задоволи напълно събеседника му. Уговориха си нова среща и Шариф изчезна.
Робърт изключи свободния достъп за приятели. Тази вечер не му трябваха повече изненади.
А на първия етаж все още не ставаше нищо. Той прекара следващите петнадесет минути в гледане през стените. Ама че начин да си пилее времето. „По дяволите, трябва да измисля нещо друго.“