Беше съвсем сериозна. Браун също. Лоша работа.
— Кейко, Гюнберк, моля ви. Преценете рисковете.
— Направихме го. Заплахата Заекът да се развихри в тази грандиозна схема е с космически размери!
— Можем да нагласим нещата така, че Заекът да получава информация по време на мисията.
За щастие Гюнберк го прекъсна веднага.
— А, не. Такъв дистанционен микромениджмънт е гаранция за провал.
Ваз се поколеба за известно време, сякаш водеше някаква вътрешна борба.
— Може би има и друг начин да оправим нещата. Да речем, че не предоставим пълна информация на Заека. Вместо това може да разположим наш човек в Южна Калифорния в нощта на операцията.
Мицури и Браун се спогледаха.
— Ами отричането? — попита Кейко. — Ако пратим наш агент…
— Помисли, Кейко. В моето предложение има само риск да се разкрием, докато в твоето това е сигурно. А има как да ограничим риска. Просто ще разположим агента си в добра позиция, без латентност. Нещо, което американците наричат оперативен отговорник.
— Нещо като Алис Гонг при Сиудад дженерал ортиз!
— Да, точно. — Алис Гонг почти собственоръчно бе спряла Фронта за освобождение на водата сред ледовете на Ортиз. Може би Фронтът така или иначе щеше да се провали. Никой не бе опитвал да взриви тристамегатонна бомба. Но ако бяха успели, щяха да прекратят вододобивните операции в Западна Антарктика. Гонг бе останала неизвестна за обществото, но беше нещо като легенда в разузнавателните служби.
За щастие Браун и Мицури не забелязаха неприязънта му към нейното име.
— Това ще е трудно — каза Кейко. — За официален турист ли говорим, или за нелегално проникване? — Секретните внедрявания наистина бяха сериозен риск. — Никой от моите местни агенти не е достатъчно квалифициран. Трябва ни някой с нужните умения и достъп до информация.
— Имам добри агенти в Калифорния, но никой от такова ниво — каза Гюнберк.
— Няма значение — каза Ваз решително. — Мисля да отида сам.
И преди ги беше изненадвал, но сега бяха като гръмнати.
— Алфред!
— Много е важно. — Опита се да ги погледне максимално искрено.
— Но ти си аналитик, също като нас!
Алфред поклати глава. Днес щеше да хвърли малко светлина върху миналото си. От дълги години се спотайваше на този бюрократичен пост. Ако го разкриеха, в най-добрия случай щеше да има дипломатически скандал, а в най-лошия Гюнберк и Кейко щяха да разберат с какво наистина се е захванал в Сан Диего.
Ваз → ИВРА Отдел Кадри: <sm>Освободи достъпа до Биографични данни 3.</sm>
— Имам полеви опит. При това в САЩ, в началото на века.
Браун и Мицури вече проучваха документите. Те разкриваха нови детайли за индийския им приятел. Гюнберк реагира първи.
— Виждам… Справил си се добре. Но това е било отдавна, Алфред. За тази задача ще се изискват сериозни умения за боравене с мрежата.
— Вярно, вече не съм млад. — Мицури и Браун мислеха, че е на петдесет. — От друга страна, специалността ми е точно мрежови проблеми, така че все още ме бива.
На лицето на Кейко се изписа изненада.
— Освен това познаваш тази операция по-добре от всички. Ако си там, ще можеш да снабдяваш Заека с нужната му информация.
— Точно така.
— Все пак това е невероятно опасно начинание. — Гюнберк все още не бе доволен. — Вярно е, че великите сили се състезаваме, но когато се отнася до оръжия, трябва да спазваме договореностите. А в случая това неписано правило се нарушава.
— Трябва да разберем истината, Гюнберк. Може да грешим. Тогава ще се покрием безмълвно. Но трябва да открием източника на това оръжие. Ако е в Сан Диего, американците ще са ни благодарни.
Мицури и Браун се гледаха известно време, след което кимнаха.
— Подкрепяме внедряването на оперативен отговорник в твое лице. Ще започна да разработвам стратегии за отстъпление в случай, че те разкрият. Ще осигурим аналитична подкрепа. От теб ще зависи да ръководиш операцията на място…
— И да попречиш на Заека да се възползва от разкритията! — каза Гюнберк.
Алфред остана в офиса си още няколко минути, след като колегите му си тръгнаха. Този път му се бе разминало на косъм.
Когато залозите са високи, заплахите винаги се множат. „Заек“ беше най-деликатната операция на индийското правителство и хич не беше лесно да убеди премиера. А днес Кейко и Гюнберк за малко щяха да провалят нещата. Изкуственият интелект може би беше фантазия, но пък Заекът наистина бе заплаха.