Мири се усмихна по-широко.
— Обзалагам се, че можеш! Знаеш ли… мога да ти помогна. И аз обичам математиката. Между сроковете ще ти покажа някои неща. — Гласът й доби началнически тон, сякаш вече планираше ваканцията.
„Прилича на Алис.“ Робърт почти се усмихна.
— Почакай, все още ми предстоят изпити. — Сети се и за проекта на Хуан. Момчето се справяше добре, но Робърт все още изоставаше с графиката и интерфейса. — Там ще ми трябва помощ.
— Няма да ти помогна да мамиш, Робърт! — Лицето на Мири се стегна.
Спряха и се спогледаха.
— Не става дума за това, Мири! — След това осъзна какво точно е казал. „Господи, едно време поне знаех, че обиждам хората.“ — Просто исках да кажа, че изпитите са трудни.
Лена → Мири, Сиу: <sm>Успокой се, хлапе. Дори аз не мисля, че Робърт се закача с теб.</sm>
Сиу → Лена, Мири: <sm>Брей, това ти е за първи път.</sm>
Мири продължи да го зяпа още секунда, след което се засмя.
— Трябваше да се сетя, че един Гу не би мамил. Просто съм много ядосана на няколко деца от училище. Казвам им да не лъжат, а те продължават да човъркат протоколите.
Тя отново тръгна напред и Робърт я последва.
— Всъщност трябва да ти кажа нещо.
— Какво?
— Боб иска да те отпрати. Мисли, че си се опитал да нападнеш Алис. — И спря, сякаш очакваше някаква защита от негова страна.
Но Робърт само кимна, спомняше си погледите на Боб. Значи „Краят на дъгата“ беше близо.
— Колко ми остава?
— Това исках да ти кажа, да не се тревожиш. — Оказа се, че спасението му бе дошло от страна на полковник Алис. Явно тя не се бе почувствала заплашена от него. Мири се чудеше как да се изрази, за да не го обиди. Оказа се, че Алис го смята за откачен старец, а откачените старци трябва да ходят до тоалетната постоянно, нали? Освен това не мислела, че я е нападнал. Робърт си спомни как го бе заболяла главата от удара във вратата. Вероятно бойните изкуства бяха част от тренирането на Алис. Всъщност тя беше опасната в къщата. Горкият Боб, горката Мири, горката Алис.
— Та тя каза на Боб, че прекалява и че ти имаш нужда от ходенето на училище. Каза, че можеш да останеш, докато… — Гласът й потрепери, докато се чудеше как да се изрази по-меко. — „Докато не избухне пак пред дъщеря ми.“
— Разбирам, Мири. Ще се държа добре.
— Ами хубаво. — Мири се огледа. — В такъв случай те оставям да правиш… каквото си правеше. Успех на изпитите.
И се качи на колелото, и се отдалечи. Старият велосипед имаше само три скорости. Робърт поклати глава и не можа да се сдържи да не се усмихне.
20.
Дежурният офицер
Изпитите свършиха. Робърт имаше 2,6 общ бал и петица по търсене и анализ. Беше се старал повече, отколкото през целия си живот. Ако не беше цялата неуместност на всичко това, щеше да се гордее.
Но вече беше понеделник и Робърт броеше минутите. Напоследък Мистериозният странник бе изчезнал. А Кабалът се беше събрал само два пъти, колкото Томи да им подхвърли по малко информация. Паркър четеше твърде много шпионски романи. Засега Робърт знаеше единствено, че ще се срещнат в 5:30 в библиотеката.
Междувременно някъде под Кемп Пендълтън…
На теория да си дежурен офицер за югозападната част на САЩ не се различаваше от ръководенето на операция където и да е по света. На теория можеше да има конспирации дори тук. Но всъщност тук се намираха къщите на някои от най-влиятелните хора в страната и шансът нещо да се обърка не беше голям. Въпреки това през следващите четири часа полковник Робърт Гу-младши щеше да отговаря за съдбите на почти сто милиона души.
Гу пристигна двадесет минути по-рано, видя се с предната смяна и прегледа за издънки на държавна сигурност. Обикновено това бяха най-лошите неща в смяната му. Поради някакво бюрократично чудо, Специалният отряд на Гу тази вечер беше част от ДС. Така те си оправдаваха минималния бюджет. „ДС е като някаква корпорация, прикрепва се към всяка организация, от която се нуждае в момента.“
За щастие тази вечер не се очертаваха сериозни изисквания.
Боб се разходи из бункера и промени стените в прозорци с гледка от южната част на Калифорния. Въздухът беше пълен с информация за състоянието на неговите хора и екипировката, както и с данните от аналитичните отдели. Той си взе кафе от машината и седна на съвсем обикновено бюро до зоната за изстрелване.