А малко по-надолу стоеше последната тема: Вътрешни оценки. Тя се отнасяше за членове на екипа, които можеха да компрометират по някакъв начин смяната. Това беше най-параноичният списък, но останалите нямаха достъп до него. Той беше само за Боб и помощник-командира му. Всъщност ако имаше някакъв сериозен проблем, той щеше да бъде отстранен много преди настоящия брифинг.
— Въпроси?
Той се огледа. Пехотинците попиваха информацията и си отговаряха сами на много въпроси. След това се обади одевешният младеж:
— Сър, същата екипировка, ли използваме като на мисиите в чужбина?
— Издигащите устройства са малко по-слаби от обикновено… Това е единствената разлика, ефрейтор. Ние сме тук да защитаваме, но това значи, че трябва да пазим цялата страна. — „Някои биха казали, целия свят.“ — Така че ще разполагаме с пълен стратегически комплект. — Той се облегна и погледна войниците. — Не очаквам проблеми. Ако сме внимателни и си свършим работата, това ще е поредната спокойна нощ за хората в Калифорния.
Освободи екипа и стаята отново се сви до нормалните си размери. Патрик Уестин зададе още няколко въпроса, след което също изчезна. Боб Гу изключи за момент визьорите и около него останаха само масата, столът и кафемашината. Вдясно беше вратата, която водеше до истинската екипировка. С малко късмет тази вечер нямаше да я използва.
Боб → Алис: <sm>Как си?</sm>
Алис → Боб: <sm>Всичко е наред. Събитията в университета ще са добро упражнение за проверката на лабораториите. Ще говорим после.</sm> Тоест, след като смяната свършеше. Тази вечер Алис беше топанализаторът. Ако не тренираше за проверката, можеше да е и оперативен командир. Тя бе един от малкото хора, квалифицирани и за двете длъжности. Във всички случаи беше удоволствие да се работи с нея — стига да не се замисляше какви саможертви бе направила, та това да стане възможно.
Боб си допи кафето и отново пусна визуалната връзка. Обади се на Шерил Грант. Тя бе готова. Така, за протокола:
Гу → Грант: <sm>Поемам смяната.</sm> Двамата размениха поздрави. Времето течеше и екипите му бяха в пълна готовност. Трябваше да останат в готовност през следващите четири часа. Доста време да си нащрек без помощта на медикаменти.
Работата на Боб беше различна. Той беше като овчарско куче — обикаляше около стадото и прескачаше от тема на тема. Наблюдаваше с какво се занимават пехотинците и анализаторите. За момент погледна към университета от гледна точка на пресата. Според мрежовата статистика щеше да се събере огромна тълпа. Зачуди се дали и Мири наблюдава това.
Тази мисъл го подсети за нещо и той отново погледна Вътрешна информация. Половината от пехотинците му имаха връзки в университета. Това беше проблемът на местните операции. Всъщност трима от хората му бяха задочни студенти. Хлапето, дето много си отваряше устата, се занимаваше с дизайн на скуучита и ако не беше на смяна, вероятно щеше да участва в демонстрацията. Анализаторите бяха проверили цялата информация за него за последните четиринадесет месеца. Имаше някои дребни нередности, но нищо, което да попречи на дежурството.
Боб огледа подробно целия списък. Баща му не се появи, „А бях сигурен, че се е забъркал в тази история с библиотеката.“ Беше се задълбочил твърде много, обичаен проблем за командири с…
„Сиу Сиен?“ Името му беше бегло познато, но нямаше да обърне внимание, ако не стоеше точно до неговото, Сиен беше една от трите хиляди души, които се занимаваха с хардуер в югозападната част на Щатите. Това беше незаконно и такива хора можеха да бъдат предадени на ФБР, но беше много по-продуктивно да ги следят. Някои от тях работеха за терористични организации, а други направо стояха зад тях. Сиен имаше интелекта и обучението да влезе в тази категория, но най-интересен беше списъкът с неща, които е конструирала. Освен това беше в класа на баща му. Тази връзка беше отбелязана като „незначителна“.