Но пък имаше препратка към старческия дом „Краят на дъгата“. Тази жена беше съквартирантка на майка му! А той се тревожеше колко ли е скучен животът на Лена. Ама че екип: луд учен и психиатър. „Какво е това?“ Няколкоседмично наблюдение, което Мири, Сиен и майка му провеждаха над Робърт. В главата му се оформиха няколко подозрения. „Съсредоточи се върху задачата.“ Избута настрана личните си проблеми. Точно затова не биваше тези смени да се дават от местен персонал.
Взе си ново кафе и продължи да наблюдава университета и другите горещи точки. В модерната армия загубата на концентрация беше равнозначна на заспиване на пост. Време беше да се стегне.
И въпреки това един тъничък вътрешен глас продължаваше да го разсейва: „Какво, за бога, са намисли Мири и майка ми?“
Понеделник, 17:00. „Най-сетне!“
Здрачът вече се спускаше над бреговете на Ла Хола. Робърт спря до Варшавски Хол и тръгна пеша към библиотеката.
— Готов ли си за голямата нощ, мой човек? — Странникът Шариф — вървеше до него, но околните явно не го виждаха.
Робърт го изгледа кисело.
— Чакам да видя твоята част от сделката.
— Не се притеснявай. Ако успеем тази нощ, ще си получиш обратно таланта. Давам ти думата си.
Робърт изсумтя. Не за първи път спекулираха с отчаянието му.
— Не се стягай толкова, професоре. Ти вече изпълни по-трудната част. Тази вечер основната тежест ще е върху Томи Паркър.
— Знам.
— Знаеш? — Странникът се ухили. — Значи си познал кой е неговият координатор? Бедният Томи, той е единственият, който си мисли, че е свободен. Даже смята, че аз съм най-ценният му сътрудник. Виждаш ли, мога да съм добър, когато е абсолютно необходимо.
Тази вечер тук имаше почти толкова хора, колкото по неговото студентско време. Около библиотеката беше много осветено и се беше събрала голяма тълпа. Робърт забеляза, че присъстващите са разделени на групички, които не се смесват.
— Какво става? — Това сигурно беше прикритието, което беше обещал Томи. Беше много по-голямо от досегашните демонстрации на Уини.
— Тази вечер съм запланувал няколко необичайни атракции. Всички са поканени, особено персоналът на Дженерал Дженомикс. Но ние с теб трябва да заобиколим.
— Ами срещата?
— Тук стана твърде населено. Ще отидем направо в Пилчнър Хол. Насам, моля. — Странникът посочи надясно към тъмните евкалипти.
Междувременно в лабораториите ДженДжен…
Шийла Хенсън се появи половин час след началото на нощната смяна.
— Готов ли си, Тим?
Тим Хюин стана от бюрото си и посочи малките помощници.
— Готов съм. — И тръгна по коридора, следваше стрелките към стълбището. Шийла и останалите се бяха събрали до изхода към повърхността. Четирима-петима от тях бяха тъкмо завършили. Останалите, като Тимъти Хюин, работеха и учеха едновременно. — Сигурна ли си, че няма да си загубим работата? — Вярващите кръгове бяха нещо за извънработно време и Хюин никога нямаше да предприеме такава авантюра, ако не му я бе предложила тъкмо Шийла.
Тя се засмя.
— Казах ти вече. ДженДжен гледа на тази битка като на обществена услуга. Освен това ще засрамим Хуертас Интернешънъл. — Погледът й обхвана цялата нощна смяна. Обяснението беше достатъчно за Тим. Едно време той очакваше с нетърпение работата си в лабораторията, но в крайна сметка се оказа, че през повечето време се занимава с неизправни почистващи роботи и подготовка на товари. Е, понякога имаше истински проблеми и тогава трябваше да се консултира с потребителите и да им помага. Но след това прекарваше дни наред в проучване на автоматизацията, така че проблемът да не се повтори. Нито един от смяната, дори тези, които не се интересуваха от скуучита, не изглеждаше разочарован от начинанието им.
— Добре — каза Шийла, — я да видя как изглеждате. — Те се преобразиха в своите скуучиобрази. — Тим, не може да си скуучамут, това е резервирано.
— Но нали аз ги командвам. — Той посочи малките роботи помощници, които го следваха по стълбите.
— Ти ги насочваш, Тим. Можеш да си нисш скуучамут.
— Добре. — Той възприе образа. Дизайнът беше от световна класа и не бе показван досега. Съмняваше се, че ще остане резервиран за още дълго, но щом Шийла искаше да играе по правилата, той нямаше да нарушава кръга.
Излязоха през вратите. Вече се здрачаваше, а тяхната цел се намираше на юг, отвъд клисурата. Широка остъклена обърната пирамида, обвита с лози в долния край. И това беше истинската гледка! Докато се придвижваха напред, Шийла и останалите променяха околния свят. Бяха приготвили изненада за хачекианците и за останалите по целия свят, които щяха да наблюдават отстрани. Един по един евкалиптите се превърнаха в гигантски маргаритки с флуоресциращи листа.