— Боже, тези дали са истински?
— Поне някои от тях — каза Шийла.
— Не може да бъде! Дори катедрата по електронно инженерство не разполага с толкова роботи. Ние трябваше да сме с предимство в механиката!
Ако половината от тези роботи бяха истински…
Шийла спря и се заслуша, сякаш получаваше съвет от някого.
— Към дърветата!
Ръмженето, което се чу, беше силно и причудливо, точно в стила на скуучитата. Всички се насочиха към горичката югоизточно от библиотеката.
Малките машини нямаха проблем с това, но големите повдигачи непрекъснато затъваха и се заклещваха между дърветата. Хюин обикаляше и ги побутваше в случай на нужда. Това малко напомняше на работата му в лабораторията, но сега поне можеше да се оплаче.
Хюин → Хенсън: <sm>Няма смисъл, Шийла. Паяците ще ни последват и в гората.</sm>
Хенсън → Хюин: <sm>Довери ми се. Заобикалянето ще помогне. Гледай как…</sm>
Шийла изненадано изпищя и изречението й остана недовършено. Виртуалните скуучита направиха още няколко крачки, в зависимост от лага, но цялата нощна смяна бе спряла.
Всички се взираха в причината да спрат — човек и заек. Първият истински, вторият — виртуален. Двамата не се криеха, просто стояха на една полянка.
Заекът не беше нищо особено, анимационен образ, но пък погледът му беше дяволит.
Шийла се поколеба за секунда, след което застрашително тръгна към заека.
— Не ви е тук мястото!
Съществото отхапа от моркова, който държеше, и размаха уши.
— Кво стаа, док?
— Не съм доктор — все още.
— Има да си мечтаеш. — Заекът се разсмя. — Тук съм да ви припомня, че тази вечер не е само вашият сблъсък с хачекианците. Има и други, по-важни неща. — И вдигна косматата си лапа към небето.
Хюин → Нощна смяна: <sm>Хайде, Шийла, винаги ще има зяпачи.</sm>
Смейл → Нощна смяна: <sm>Ако спрем сега, само ще си навредим на репутацията.</sm>
Но Шийла не обърна внимание на възраженията. Дръпна се от заека и насочи вниманието си към човека. Изглеждаше твърде нормално: петдесетинагодишен, с мургава кожа, с черни дрехи. Носеше, но не показваше никаква информация за себе си. И я наблюдаваше с изнервящо спокойствие.
Чак сега Тим осъзна, че непознатият си е наложил образ. От обувките му се издигаше лека мъгла — и ставаше по-ярка, издигайки се към дърветата.
Хенсън → Нощна смяна: <sm>Превключете на стандартна гледка.</sm>
Стандартните диагностики на ДженДжен се ползваха трудно извън лабораторията, но пък бяха много по-съвършени от тези на нормалните дрехи. Виждаше се, че човекът е добре екипиран. Хюин вече забелязваше блещукането на високочестотната лазерна връзка в дрехите му.
Ако не беше леката мъгла, може би въобще нямаше да разберат. Понякога най-добрата маскировка е да изглеждаш безобидно.
Смейл → Нощна смяна: <sm>Хей, този е свързан с Боливудския екип в кампуса.</sm>
Всички се спогледаха с радостни усмивки. Човекът сигурно беше истински Боливудски магнат. Вярващите кръгове бяха поддържащата сила на филмовата индустрия.
Хенсън → Нощна смяна: <sm>Казах ви, че битката с хачекианците ще ни донесе голямо признание.</sm>
Сега беше още по-важно да им наритат задниците.
— Напред! — извика Хенсън и гласът й полетя по целия свят. — Долу Хачек! Долу Глобалният библиотечен проект!
Нощната смяна и виртуалните образи тръгнаха през гората. Хюин остана назад, за да се увери, че всичките му роботи са мобилни, след което догони останалите.
— Искаме си етажите!
— Искаме си библиотеката!
— И най-вече си искаме ИСТИНСКИТЕ книги!
Хюин не очакваше, че ще успеят да изненадат паяците, и се зачуди какво ли е скрила Шийла в ръкава си?
21.
Когато вярващите кръгове се сблъскат
Алфред Ваз гледаше отминаващите откачалки.
Зад него Заекът подскачаше в такт с бойните им възгласи. За пръв път съществото изглеждаше впечатлено от някой друг. А може би бъркаше?
— Ха. Нямам търпение да им видя израженията, когато разберат кой ще воюва на другата страна.
Ваз погледна пухкавите му уши.