— Но — продължи Карлос — в библиотеката е по-различно. Принципно би трябвало да поддържаме различни реалности като в Пирамид Хил. Но фактически екипировката твърде често дава дефект. Затова администрацията се опита да задоволи скуучитата, като им даде подземните етажи. — Ривера спря и Робърт почти се блъсна в него. — Знаеше, че това няма да проработи, нали? — Карлос гледаше Шариф… или поне този, когото Робърт виждаше като Шариф.
— Дадох ти най-добрия съвет, с който разполагах, приятелю.
— Хм. — Карлос се навъси и се обърна към Робърт. — А тебе с какво те държи, професоре?
— Аз…
— А, не! — прекъсна го Странникът. — На всички ще ни е по-удобно, ако не изпадаме в откровения.
— Добре — отвърнаха и двете жертви.
— Във всеки случай съм горд как успях да забъркам този конфликт между вярващите кръгове. Тези безредици ще отвлекат вниманието на хора, които в противен случай биха гледали какво правим.
Вече бяха южно от библиотеката и се спускаха по стръмен склон. Точно отпред беше Гилман Драйв. Карлос спокойно тръгна по улицата. Колите забавиха и започнаха да сменят платната, така че нито една да не мине близо до него. Робърт се поколеба къде да пресече, след това последва Карлос през трафика.
Мири спря от северната страна на Гилман Драйв.
— Накъде отиват? — попита Хуан.
— Идват насам. — Гледката от евкалиптите показваше Робърт и библиотекаря, Карлос Ривера: вървяха през храсталака. Картината беше доста накъсана, защото там нямаше много камери, но Мири бе сигурна, че двамата ще стигнат до пътя след няколко минути.
— Но това значи, че вървят на юг.
Мири спря колелото си и стъпи на земята.
— Искаш да кажеш, че не знам накъде отиват, така ли?
— Просто се чудя.
Появи се Сиу Сиен, последвана от по-млада версия на Лена Гу. Образите им бяха вдървени, но ставаха по-добри с всеки ден. Лена беше усвоила лицевите изображения и сега погледът й беше строг.
— Хуан не е единственият, който се чуди, млада госпожице. Ако не знаеш, просто кажи.
Сиу добави загрижено:
— С Лена се движим в северната част на кампуса. Може би проучването ми е грешно. Как ще ви помогнем, ако събитията са в южния край?
— Според мен бяхте права, доктор Сиен. С Хуан следяхме Робърт отблизо, но сега… Признавам, че наистина не знам къде отива. Точно затова е по-добре да сме разделени. Моля ви, стойте от северната страна. — През последните дни Сиу беше свършила доста детективска работа: можеше да е доста умна, когато се отърсеше от колебанията си. Знаеха, че Хуертас държи останките в лабораториите си в северния край. Ако Робърт и приятелите му планираха нещо, беше логично да го извършат точно там. „Тогава защо са се насочили в обратна посока?“ Обзе я несигурност.
Но доктор Сиен кимна, а дори Хуан Ороско не смееше да зададе очевидния въпрос. За добро или зло, това все още беше бандата на Мири.
Камерите по дърветата бяха изгубили Робърт и Ривера, Мири ги заряза и се загледа в хълма с почти невъоръжено око. Все още нямаше следа от тях. Можеше да се появят почти във всяка част на улицата.
— Главното е да опазим тези…
— … стари глупаци… — каза Лена.
— … да не направят нещо наистина разрушително.
— Да — съгласи се Хуан. — Кой е онзи, с дистанционното присъствие, дето върви с тях?
— Какво? — Хуан беше доста глуповат, но понякога имаше добри попадения. Мири върна изображенията на Робърт и Ривера. Хуан беше прав — и двамата гледаха към някого. Скрито присъствие.
— На бас, че виждат Зулфи Шариф — каза Хуан.
— Сто на сто печелиш. — Тази вечер бе опитала неколкократно да си възвърне контрола върху Шариф, но нямаше успех.
— Хайде, Хуан. — Тя се качи на колелото си и бавно пресече улицата, което щеше да й донесе глоба.
— Трафикът е тежък — обади се Лена.
— Това е заради сблъсъка на вярващите кръгове. Хората искат да присъстват на живо. — Събитието беше изненадващо, но Мири не смяташе, че е съвпадение. Организирането на нещо такова изискваше добра координация. Въпреки че сблъсъкът беше само слух, все повече коли спираха и изсипваха хора. От другата страна на Гилман Драйв тротоарите бяха задръстени.
— Хайде, Хуан!