— Бягай, Мири! Бягай… — Чу се някакъв хрущящ звук и гласът му секна.
Мири побягна.
23.
В катедралата
Безредиците в университетската библиотека биха новината на вечерта. Без съмнение тя щеше да обиколи света и щеше да се дискутира поне няколко седмици. Освен това беше и ярко петно на екрана на Боб Гу. Твърде ярко. Боб наблюдаваше как много анализатори — дори със съвсем различни специалности като вирусология например — се съсредоточават върху събитието.
„Нещо друго се случва тази вечер.“ Операцията на Агенцията за борба с наркотиците в Керн Каунти беше прераснала в истинско сражение. Това беше извън района на Боб, но усложненията предполагаха, че става дума за нещо повече от наркотици. Анализаторите бяха много добри в съставянето на налудничави хипотези — и още по-добри в оборването или доказването им.
Но тази вечер събитията в университета твърде много приличаха на отвличаща операция, прикриваща нещо наистина лошо, което вероятно се случваше някъде наблизо. Алис беше удвоила анализаторския персонал. Всъщност тъкмо бе повикала специалисти от Центъра за борба със заразите. Обикновено тя щеше да си се оправя с тях, но тази вечер Алис беше част от проблема. Не проучваше самите безредици, а се бе съсредоточила върху биолабораториите, които се намираха наблизо. С изключение на това, че персонала го нямаше, ситуацията в лабораториите изглеждаше спокойна. Колкото повече Алис дълбаеше в системите за сигурност, толкова по-нормално изглеждаше всичко.
„Това е заради проклетото НТ.“ Алис тъкмо бе приключила обучението за проверка на лабораториите. Това беше най-интензивното трениране, на което се бе подлагала. В този момент едва ли имаше човек на света, който да разбира повече от тази материя. „Трябва да говоря с нея директно, стига с тези учтивости… По дяволите, ако не отстъпи, по-добре да се уволни от служба!“ Тъкмо тези му мисли бяха причината за скандалите напоследък.
И Боб реши да изчака. Стоеше и наблюдаваше статистическите данни. Дори изтегли групата си от проблемите в Сан Диего. Но пък хората му щяха да са в готовност, ако безредиците бяха диверсия.
Бионаучният тръст се освети. Алис беше привлякла и генетичния отдел на ЦБЗ. Интуицията на Боб му подсказваше, че на оперативната ще има доста проблеми. Тази вечер може би се случваше онова, от което толкова се страхуваше. „Дали няма да се срине?“ Никой не знаеше какво може да се случи с човек, тренирал десетократно повече от най-тежкия случай сред ветераните!
— Чухте ли нещо?
— Какво, Томи?
— Нещо като изтупване в далечината.
Спряха и погледнаха назад. Уини изсумтя. Беше също като едно време, когато Томи се чудеше как да повдигне напрежението в незаконните им разходки.
Томи се поколеба. Той вървеше най-отзад, та останалите да не се спъват в тънкия му кабел. Поослуша се още секунда и побърза да ги настигне.
— Може би ми се е сторило… но за момент изчезна и сигналът. — Той погледна лаптопа. — Но сега се оправи. Да продължаваме.
Първата част от похода беше много позната. Преди повече от петдесет години всички — без Карлос — бяха бродили из тези тунели. Тогава Томи беше първокурсник, а те двамата тъкмо завършваха и често се чудеха защо се забъркват във вятърничавите му експедиции.
Напред нещата вече не бяха толкова познати. Покрай стените минаваха стъклени тръби. Робърт виждаше надписи — служеха за криптиран бекъп на мрежовите устройства, — които не отговаряха на компютъра му. Чу се съсък и фучене и нещо бяло, голямо колкото волейболна топка, мина по едва тръба. Нов съсък — и същият трафик в обратна посока. Навремето пневматичните тръби бяха един от предвестниците на бъдещето. Като дете Робърт беше виждал такива тръби в бояджийските складове.
— Томи, какво е това?
— Тук теорията се среща с реалността. Тези лаборатории са огромни. Местният трафик е милиони пъти по-натоварен от трафика в обществените зони, без никаква латентност. Но все пак в биологията понякога трябва да се пренасят и проби. Транспортните подноси са за къси разстояния, а тръбите — за дълги. ДженДжен дори си имат собствена ЮП/Експрес площадка за разпращане в лаборатории по целия свят.
Робърт чуваше някакви неразбираеми звуци и шум, сякаш от тракане на пишеща машина. „Това ли е науката?“
— Когато се опитам да вляза в местната мрежа, виждам само голи стени — каза Карлос.
— Вече ви обясних. Ровичкането в мрежата само ще усложни задачата ни.