Внезапно циментовият под премина в нещо, което пружинираше под краката им. Стъпките им звучаха, сякаш вървяха по барабан.
— Кога лети тунелът? — попита Томи. — Когато е тунел в небето! — И Робърт осъзна къде се намират. Това беше една от онези връзки, който се простираха в каньоните от северната част на кампуса. Точно в момента бяха на двадесетина метра над обраслите с храсталаци хълмове.
След малко отново стъпиха на цимент. Отпред имаше нова пещера, но изглеждаше почти празна. Вече бяха на територията на Хуертас.
Мири тичаше, но светлината я следваше. Не, това беше нормалното тунелно осветление. Тя спря, подпря се на стената и погледна назад. Никой не я гонеше. Единствената друга светлина беше от входа на тунела и тя бе останала далеч назад. „Хуан!“
Ослуша се. Щом никой не я преследваше, може би охранителните системи тук работеха.
Опита се да позвъни на 911, но не успя. Може би Лошия беше повредил Епифанията й. Тя пусна няколко рутинни теста. Не, устройството работеше и тя имаше достъп до данните си, но локалната мрежа я отхвърляше. След това забеляза малката червена светлинна, безжичен отговор, който в нормални обстоятелства дрехата щеше да отхвърли като твърде непостоянен. След няколко опита разбра, че това е устройството на Хуан.
Мири → Хуан: <sm>Моля те, отговори ми!</sm>
Отговор не последва, а тя нямаше как да провери медицинските данни без съответното ниво на достъп. Внезапно светлинната на Хуан премигна и угасна. Явно Лошия все още бе горе и отново бе ударил бедния Хуан. Или по-точно, отново бе ударил устройството му, вероятно за да попречи на Мири да се свърже. Мири си пое дъх. Не беше добре, че цялото й планиране бе довело до това. Алис сякаш никога нямаше подобни проблеми. Тя винаги знаеше какво да прави. Виж, Боб… понякога правеше грешки. Той беше човекът, който често се колебаеше. „Как ли би постъпил Боб?… Или пък Хуан?“
Тунелът напред беше тъмен и изпълнен със звуци. Май се чуваха и гласове, макар че не можеше да различи думи. Робърт и приятелите му със сигурност бяха тук. Онзи мъж вероятно ги ползваше като свои инструменти. „Как да проваля плана му?“ Мири затича напред тихо, следвана от светлината. Все още нямаше следа от Робърт. По тръбите покрай тунела профучаваха някакви неща.
Все още нямаше следа от Робърт.
Мири прегледа данните, с които разполагаше, без да спира да тича; Естествено, нямаше как да разполага с охранителна информация, но разбра, че страничните коридори водят към разни лаборатории. Седемнадесет лаборатории, разпрострени на триста акра!
Спря. Робърт можеше да е навсякъде. С колко ли контрол разполагаха Лошите? „Може би ще е по-добре, ако се развикам.“
Зад нея се разнесе нов звук. Сякаш леки чукове удряха по метален барабан. Но ритъмът беше като от стъпки. Сега вече имаше идея къде са останалите. Просто трябваше да разбере къде е самата тя. Обърна се и тръгна обратно.
24.
Изборът на библиотеката
Смяната на Шийла Хенсън се появи от гората източно от библиотеката. Паяците на Хачек вече ги очакваха, заели по-високи позиции. Тим Хюин придвижи механизираната си армия към вражеските редици.
Хюин → Нощна смяна: <sm>Боже. Те са истински!</sm>
Ставаше дума за паяците, както и за повечето хора. Рицарите и библиотекарите се бяха подредили зад роботите си.
Откъм северната страна се появиха подкрепления на скуучитата, от Океанографската библиотека и института Скрипс. Но и хачекианците си имаха подкрепления. Хюин забеляза приближаващите се хора с помощта на камерите, които кръжаха над библиотеката. Засега нямаше много щети. Роботите изглеждаха доста зловещо, а хората се ограничаваха със заплахи и призиви. Шийла се открояваше с нейното: „Искаме истински книги!“
Нещо голямо и виртуално си проби път през редиците на хачекианците. Беше най-детайлното Опасно знание, което Тим бе виждал. Беше над три метра и представляваше смесица между рицар и библиотекар — централен образ в творчеството на Хачек. Приближи се към редиците на скуучитата и изплези дълъг заострен език, като някакъв демон. Викът му бе насочен към всеки отделен фен на скуучитата:
— Хей, Тимъти Хюин, ти си мислиш, че си нисш скуучамут. Наистина си нисш! Вие, скуучитата, сте повърхностни и детски, и въобще не притежавате нашата дълбочина! — Опасното знание махна към плътните редици на хачекианците.