— Върни се в леглото, Пейдж!
Нужни са известни убеждения, та тя да влезе в къщата.
Обръщам се и се облягам върху перилата на верандата.
— Какво знаеш ти за него?
— Искаш ли да научиш колко много човешки дъщери е покорил? Колко сърца според теб са се строшили заради Рафаил, великия архангел?
— Според теб е сърцеразбивач, така ли?
— Казвам, че е безсърдечен.
— А сега ще ми заявиш и какво зло ти е причинил? Че не заслужаваш да си на верига като бясно куче!?
— Той не е добър по душа, твоят ангел. Нито един от тях не е.
— Благодаря за предупреждението — обръщам се да се прибера в къщата.
— Не ми вярваш, но аз ще ти покажа!
Белиал изрича последните думи тихо, сякаш за него няма значение дали му вярвам, или не.
Спирам се на прага.
— Не съм голяма фенка на зловещи типове, които обещават да ми покажат разни работи.
— Онзи меч, дето го разнасяш скрит под плюшеното животно — отвръща демонът, — е способен на много повече, не е само играчка. Той ще ти покаже това-онова.
Настръхвам цялата. Откъде знае за Мечо Пуки?
— Мога да ти покажа какво съм преживял от ръцете на същия архангел, в който си толкова влюбена. Просто и двамата трябва да докосваме меча.
Обръщам се отново към Белиал.
— Не съм толкова глупава, че да ти дам меча си.
— Не е нужно да ми го даваш. Ти го дръж, а аз само ще го докосна.
Поглеждам го изпитателно — изключено е да няма скрит номер в предложението му.
— Защо да рискувам да си загубя меча, само за да разбера дали ми казваш истината?
— Не съществува никакъв риск. Мечът няма да ми позволи да го вдигна или да ти го отнема… — Демонът ми говори, все едно съм идиот. — За теб е напълно безопасно.
Представям си как изпадам в транс на спомените — в близост до Белиал.
— Благодаря, но не.
— Страх ли те е?
— Не съм глупачка.
— Вържи ми ръцете, окови ме, пъхни ме в чувал, сложи ме в клетка. Стори каквото желаеш, за да се увериш, че си в безопасност от един стар демон, който вече дори не може да се изправи без чужда помощ. Освен това трябва да си наясно, че мечът няма да ми позволи да го взема, така че ще си в пълна безопасност.
Взирам се в Белиал и се опитвам да проумея каква игра играе.
— Наистина ли се страхуваш да не те нараня? — Продължава той. — Или чисто и просто не искаш да узнаеш истината за безценния си архангел? Той не е, за какъвто го мислиш. Лъжец и предател е — и имам начин да ти го докажа. Мечът няма да ми позволи да излъжа — не се хваща на красиви приказки. Само на спомени.
Колебая се. Редно е да обърна гръб и да се прибера — и Белиал го знае. Не би трябвало да се вслушвам в нито една негова дума.
Вместо това съм неспособна да мръдна от верандата.
— Имаш си собствени планове, а те нямат нищо общо с доказването на истината.
— Имам си, разбира се, но пък нищо чудно да ме пуснеш, след като осъзнаеш, че всъщност лошият не съм аз, а е той.
— Вече и на добричък се превърна, така ли?
Белиал изсумтява с леден тон:
— Искаш ли да видиш, или не?
Стоя озарена от слънцето, пред мен се разстила прелестната гледка на залива и зелените хълмове отвъд. Небето е синьо, само с няколко пухкави облачета.
Редно е да проуча по-съществена част от острова и да проверя дали няма да намеря нещо полезно за нас. Не е зле и да намисля план как да излекувам сестра си.
Трябва да се постарая да бъда полезна, вместо да флиртувам с катастрофата.
Ала сънят се връща да ме тормози. Възможно ли е Белиал да е бил един от Наблюдателите на Рафи?
— Ти дали… работил ли си навремето с Рафи?
— Може да се каже. Беше ми командир. Имаше време, когато бях готов всичко да сторя заради него. Всичко. Още преди да ме предаде. Точно както ще стори и с теб. Такава му е природата.
— Знам, че си излъгал сестра ми само за удоволствие. Аз не съм самотно и изплашено седемгодишно момиченце, така че зарежи преструвката и злостните манипулации.
— Както обичаш, малка човешка дъще. И бездруго не би повярвала на очите си. Твърде си лоялна към архангела, за да повярваш източник на колко много нещастие ще се окаже.
Обръщам се и влизам в къщата. Проверявам дали Пейдж спи в стаята си. Отварям по ред и кухненските шкафове, за да преброя колко кутии със супа са оставили мъжете, настанени тук преди нас.