— А, често се случва жените да не устоят на чара ми. Награбват ме при всеки възможен повод… — Той отпива голяма глътка от бутилка зелен като грах „Гаторейд“ и позира със самочувствието на секси мъж.
Тръгвам към вратата в опит да измисля какво друго да направя, освен да се насоча с лошите новини към горичката. Тъкмо съм сложила ръка върху дръжката, когато странна случка ме заковава на място.
Имам чувството, че целият ми врат настръхва още преди съзнанието ми да подскаже какво не е наред.
От другата страна на вратата отекват търчащи стъпки.
След това болните в чакалнята се скупчват като уплашени овце и започват да се озъртат страхливо.
Отвън някой изпищява.
— Ами сега? — пита Ди. Казва го с истински ужас, сякаш и той изпитва желание да се свие някъде и да се скрие.
Никак не ми се ще да пипам вратата, но близнаците я отварят, за да проверят какво става отвън.
Коридорът ми се струва тих и празен. Навсякъде има разпилени боклуци — катурнати бюра, разпилени столове, дрехи, одеяла.
Щом очите ми привикват с тъмното, осъзнавам, че купчините дрехи, пръснати по моравата отвън, всъщност са хора. Трудно е да ги разпознаеш заради липсващите парчета.
Не „липсващи“ в смисъл на следи от ухапвания, а на цели липсващи крайници. Тук-там няма и глави.
Жена изтичва иззад една кола. Преследва я едва забележим силует с размерите на вълк.
Влюбена двойка се е спряла в сумрака на една от алеите; двамата подскачат и писват от изненада, когато нещо друго — или по-точно няколко други неща — изникват от тъмното над главите им и ги сграбчват за косите.
После, все едно по даден сигнал, навсякъде из кампуса от мрака наизскачат тъмни сенки.
Успявам да разгледам една от тях, когато някой я осветява с фенерче. Това е адски бяс.
По-малки са от онези в Преизподнята, но въпреки това са ужасяващи. С грозни муцуни и прилепови крила, те представляват малки зловещи твари с костеливи крайници и спаружени тела.
Училището се разтърсва от писъци, защото в нощта отвсякъде започват да изскачат бесове.
Има два особено големи — петнисти и тлъсти, с червени очи. Мускули като въжета се вият около източените им кости и в сравнение с тях другите бесове изглеждат слаботелесни. Тези двамата ме преследваха от спомените на Белиал за ада.
Знаят, че съм тук. И са довели другарчетата си.
Единият вдига муцуна във въздуха и надава същия хиенски рев, какъвто чух на Ангелския остров. Ако се повтори случката от предишния път, следва да очакваме още една камара изчадия.
Някакъв нещастник се втурва на светло, гърчи се и пищи, а в гърба му са се вкопчили два беса. В паниката си той се втурва в пълна с хора сграда и вкарва вътре и двамата си нападатели.
В коридора отеква изстрел. Надявам се да са застреляли бесовете, а не жертвата.
Все пак бесовете преследват мен, не другите хора. Аз ги доведох тук.
За това на мен се пада отговорността и да ги разкарам надалеч.
Втурвам се в нощта, без да губя повече време за мислене.
21
Насилвам се да тичам възможно най-бързо. Писъци разчупват света, пресечени от дълги прекъсвания на напрегната тишина. Представям си хора, затаили дъх, за да не ги чуят чудовищата. Цялата настръхвам при мисълта какво се случва междувременно.
Планът ми, ако може да се нарече така, е да бягам като вятъра по-надалеч от училището и да намеря кола с ключове.
На паркинга несъмнено се очаква да има много такива. Ави и хората му здравата се трудят, за да проверяват дали всички коли са с ключове в запалването и заредени догоре за извънредни случаи, подобни на този. Е, и да не са предсказали точно същата ситуация, предположенията им не са далеч от нея.
Щом вляза в някоя кола, възнамерявам да натискам бясно клаксона и да карам възможно по-надалеч. Да се надяваме бесовете да ме последват.
Нямам представа какво ще правя в противен случай. Или ако ме спипат по пътя към колата. Или как да избягам, щом се сберат около мен. Но като за миг на паника това и бездруго надхвърля обичайните ми възможности за дългосрочно планиране.
А какво ще стане с Пейдж, с мама и с Рафи?
Тръсвам глава. Съсредоточи се!
Отляво се разпищява мъж.
Ако продължа да тичам, той вероятно ще умре. Ако спра да му помогна, ще изгубя възможността да привлека бесовете надалеч от всички останали. В Ангелския свят нито един избор не е лесен.