Най-доброто, на което мога да се надявам, е хората да се възползват и да избягат през няколкото минути, докато бесовете са заети да ме разкъсват. Парти с Пенрин!
Внезапно те всички замират.
Вдигат нагоре прилепските си лица и грозните им ноздри затрептяват бясно. Един тръска глава като мокро куче след баня.
Онзи, който се опитваше да се добере до врата ми с нокти, ме пуска. Двамата до вратата едва сварват да избягат. Около мен настъпва всеобща паника.
Всички бесове се разбягват.
Отнема ми секунда да осъзная, че съм свободна и все още жива.
В светлината на фаровете чифт крака вървят към потока от бесове, напускащи колата. Скоро лъчът светлина озарява и целия новодошъл. Вече виждам кой е моят спасител.
Майка ми.
Бесовете бягат. Надалеч от училището, надалеч от хората и особено надалеч от майка ми. Зяпвам я, озадачена:
— Какво, да му се не види…?
Миризмата най-сетне се добира до ноздрите ми. Адска смрад е. Предното стъкло е изплескано с развалените яйца на майка ми. Престояла, жълто-черна слуз се стича по колата като гигантска птича курешка.
Как вони само!
Бесовете бягат от смрадта. Бягат със същия ужас, обладал и онези, срещу които засъска демонът в Преизподнята. Дали вонята им напомня за злите им повелители? Дали, щом надушат развалено яйце, си мислят, че се задава гневен демонски принц?
Взирам се в майка ми, която крачи към мен с шепи, пълни с яйца.
Може да е луда, но е видяла и преживяла много. Неща, които другите хора не разбират.
Докато стигне до мен, всички бесове са избягали.
— Добре ли си? — пита ме мама.
Кимам.
— Откъде знаеше какво да направиш?
— Смърди ужасно, нали? — майка ми бърчи нос срещу мен.
Зяпам я, изгубила ума и дума, а накрая се разсмивам треперливо.
22
Влизам в горичката заедно с мама. По петите ни следва жена.
Обръщам се към нея да я поздравя.
Тя леко свежда глава. Изглежда връстница на мама, палтото й стига до средата на бедрото, качулката е нахлупена на главата й. Роклята й, дълга до глезените, се увива върху носовете на обувките. Самата рокля ми изглежда някак позната, но мисълта само пробягва през ума ми, избутана от по-важни въпроси.
— Тя е с мен — уточнява мама. Колебая се как да възприема обяснението. Обикновено майка ми не завързва приятелства, но пък сме в съвсем нов свят и едва ли знам за нея, колкото си мисля.
Горичката е тиха, с изключение на хрущенето от нашите стъпки и отзвука от още нечии — някой тича към нас. Обръщам се и забелязвам Рафи да ни приближава бързо. Почти невидим е с тъмното си палто и шапката. Сигурно се е затичал, когато ме чу да пищя по време на нападението на бесовете.
И майка ми, и приятелката й застиват при вида на тичащия мъж, но аз вдигам ръка и кимам да покажа, че той е с мен. Двете продължават напред през горичката, а аз изоставам, за да изчакам Рафи.
Майка ми надзърта през рамо да ни държи под око, дори не прави опит да проявява дискретност. Нащрек е и постоянно се взира в сенките. Браво на нея.
— Добре ли си? — пита Рафи с тих, почти извинителен глас. Чудя се дали е решил, че за мен ще е по-добре бесовете да не видят склонността му да ме защитава. Бяха твърде много, за да убие всичките; значи мнозина щяха да се измъкнат и да разкажат на другарчетата си. Или не е искал Ави и другите да стават свидетели как се бие с пълна сила?
— Да, добре съм. И бездруго тези грозотии се уплашиха от мама повече, отколкото дори от ангелски воин. Тя е далеч по-страховита!
Рафи кима с притеснен и измъчен вид.
— Какво правихте с Ави?
— Разведе ме из лагера.
— Показа ли ти запаса от сухи спагети?
— Показа ми запаса от оръжия. Плановете за евакуация. Разузнавателната система.
За малко да се препъна в един клон.
— Защо му е да прави такова нещо? — Въпросът ми се изплъзва доста по-сърдито, отколкото възнамерявах. В главата ми звучат предупредителни аларми. — Последния път, когато бяхте заедно, се държеше като господин Параноя.
— Иска да ме привлече, като ме впечатли. И този път отчайващо се нуждае от нови бойци. Вижда моя военен опит.
— Значи ще се присъединиш към Съпротивата?
— Слабо вероятно е. Видях и масите им за дисекция.
— Какви маси?
— Там разрязват всичко, което не е чист човек. Имат си специална маса, запазена, в случай че изобщо успеят да си хванат ангел.