Колите спират и членовете на сектата излизат. Единият ми отваря вратата все едно шофьор очаква да слезе пристигнала за парти дама. Сгушвам се в противоположния ъгъл на купето и се свивам на кълбо. При толкова много ангели бягството е безполезно, но пък не възнамерявам да улесня похитителите си.
Един се навежда вътре да ме измъкне и аз го сритвам. Сега вече сектантите изглеждат и притеснени, а не само изплашени. В крайна сметка обаче отварят вратата, на която съм се облегнала, и ме измъкват оттам, а аз ритам и пищя.
Да ме преборят са нужни четирима; с радост установявам, че шофьорът ми не е сред тях. Онзи, който ме държи, трепери. Едва ли причината е страхът му от мен. Каквото и да им внушава новата им религия за ангелите, несъмнено са наясно колко жестоки и безмилостни са те.
— Доведохме момичето в замяна на обещаната безопасност — докладва Темето.
Пазачите ме оглеждат. Очите им са каменни топчета — безразлични и чужди. Вятърът роши перата по крилата им.
Един от тях ни дава знак да го последваме към главния вход.
— Или ще вървиш, или ще те упоим и ще те завлечем вътре — предупреждава ме Темето.
Вдигам ръце в знак, че се предавам. Сектантите Ме пускат, но остават на косъм разстояние и ми блокират пътя във всички посоки, освен към гнездото. Изминаваме цялата дъгообразна алея до входа, а накацалите по покрива и терасите ангели ни следят зорко.
Спираме пред двойните стъклени врати. Единият пазач влиза вътре. Чакаме мълчаливо под хищните погледи на твърде много воини. Сектантите се втурват към багажника на една от колите и измъкват оттам меча. Нужни са двама да го довлекат по алеята до нас.
Тогава стъклените врати се отварят и оттам излизат неколцина ангели. Единият е асистентът на Уриил — помагаше му да се приготви за последното парти.
Сектантите се кланят дълбоко на ангелите.
— Доведохме момичето, както обещахме, господари.
Ангелът лакей кима на стражата да ме сграбчи за ръцете.
Полагат меча в краката на Урииловия асистент, а той заповядва:
— На колене!
Сектантите коленичат пред него като затворници в очакване на екзекуция. Ангелът белязва челата им с черна мазка.
— Това ще гарантира безопасността ви от ангелите. Никой от нас няма да ви нарани, докато носите този белег.
— А останалите от вярната ни група? — пита Темето, вдигнал глава към ангела.
— Доведете ги при нас. Ще бележим и тях. Нека се знае колко сме щедри към нашите слуги.
— Нека се знае, че разкъсаха на парчета последната си група прислуга — казвам на сектантите.
Те ме гледат страхливо, с притеснени изражения. Чудя се дали знаят какво клане се развихри тук.
Ангелите не ми обръщат внимание.
— Продължавайте да работите все така добре и имате шанс да ви позволим да ни служите в небесата.
В усърдието си да се поклонят още по-дълбоко сектантите се долепят до земята.
— За нас е чест да служим на господарите!
Ако не бях толкова уплашена, щях да се престоря, че повръщам.
Ангелите ме набутват в сградата. Мечът ми стърже по асфалта, понеже един от крилатите воини го влачи след нас.
28
Фоайето на хотела е претъпкано и гърми от шумотевицата; ангели са накацали по всяка педя свободно пространство. Или до един са влезли вътре, или нощес бройката им е нараснала многократно.
Сигурно са се събрали за изборите. Това би обяснило ангелското множество, което видяхме да лети насам.
Тълпата се разделя, за да ни стори път.
Сигурно звукът от влачещия се зад мен меч привлича всеобщото внимание. Всички ни зяпат, докато минаваме. Чувствам се като вещица, която развеждат из града. Поне не ме замерят с гнили домати. Изглежда имам късмет.
Вместо да ме вкарат в някоя стая, тъмничарите ме превеждат през сградата и ме изкарват отвън на поляната — арена на клането. Ще ме сложат на видно място, та всички ангели могат да ме зяпат.
По терасата още има петна засъхнала кръв. Очевидно след купона не е останал никой да почиства. Тук цари хаос. Земята е покрита с костюми и конфети, а по неизвестна причина тревата е разровена, сякаш цяла армия е ровичкала напосоки с лопати.
Навсякъде по моравата са набодени табели. При последното ми посещение тук, имаше само един банер, но сега са накацали навсякъде. Май са групирани по тройки — червени, сини и зелени. Не успявам да прочета символите върху цветните им флагове, ала разпознавам онзи на Уриил, който Рафи ми посочи. Неговото знаме е червено.