Един от ангелите се опитва да го вдигне и изсумтява при тежестта му. Пуска го.
Всичките се взират в мен и ме проучват.
— Какво си ти? — пита Циклона.
— Тя е човешка дъщеря, не виждаш ли? — сърди се Термо.
— Ако е човешка дъщеря, къде й е глутницата бесове? — интересува се един от групата, с черни пера и остър поглед. — Къде са й оковите? Защо изглежда толкова здрава и цяла?
— И как така си има ангелски меч? — любопитства друг, с кафяви крила, прошарени с жълто.
— Изключено е да е неин. Просто е попаднал някак тук. И тя е попаднала някак си тук. Но това не означава, че мечът е неин. Достатъчно време сме прекарали долу, та да сме наясно до каква степен е възможно да се обърка положението!
Всички не-ангели се взират в Мечо Пуки с копнеж, но никой не се опитва да го вдигне.
— Е, чий е?
Всички ме гледат.
Свивам рамене.
— Аз съм само една човешка дъщеря. Нямам представа.
Никой не оспорва думите ми.
— Къде съм? — питам. Дърпането на косата ми вече е непоносимо. Скалповете на двамина са частично откъснати и започвам да се питам дали причината не е същата.
— Тук е Преизподнята — обяснява Термо. — Добре дошла в ловджийския квартал.
— Това като Ада ли е?
Онзи с черните крила свива рамене:
— Има ли значение? Адско място е. Защо ще ти пука дали съвпада с примитивния ви мит?
— Какво ловувате тук?
Ангелът с кафяво-жълтите крила изсумтява:
— Ние не ловуваме. Ние сме плячката.
Това не ми звучи добре.
— Какво сте вие? — надявам се да са Наблюдателите на Рафи, но е най-добре да проверя. — Не ми изглеждате ангели, но не приличате и на…
То, какво ли всъщност знам за външния вид на демоните?
— О, не се представихме, извинете ни! — Обажда се онзи с кафяво-жълтите крила. Подчертава сарказма си с дълбок поклон. — Ние сме наскоро Паднали. Наблюдателите, да сме по-точни. И вероятно твои екзекутори. Не че е нужен повече от един от нас за този подвиг. Но схващаш идеята. Аз съм Тръбача… — посочва мъжагата с черните крила и тъмната кожа. — Това е Ястреба… — сочи ми прошарените със синьо крила, после и още неколцина. — Термо. Летеца. Големия Би. Малкия Би. А те държи Циклона… — поглежда към останалите. Прекалено са много да ми ги представя всичките, бездруго едва ли ще запомня имената им. — На нас пука ли ни тя коя е?
— Ами да — откликва Летеца. — Ще бъде чудесна тема за размисъл, когато се отегчим до смърт идното хилядолетие. Коя си ти?
— Аз съм… — колебая се дали да им съобщя името си. Според Рафи имената имат сила. — Убийца на ангели.
Звучи доста глупаво сега, изречено на глас. Наум ми се струваше по-добре, но — както и да е.
За момент всички се взират в мен.
После, като по даден знак, избухват в смях.
Тръбача се превива над лявата си страна, притиснал длани към ребрата си да ги предпази, сякаш са счупени.
— О, я не ме разсмивай. Боли!
Циклона се киска зад гърба ми. Най-сетне ми пуска косата, но скалпът продължава да ме боли.
— Света Божия Майко, не допусках, че още мога да се смея.
— Да, мина много, много време — съгласява се Малкия Би.
— Убийца на ангели, а? — повтаря Тръбача.
— Е, това е страхотно — съгласява се Белиал, той явно е Големия Би. — Сега може ли да я изядем?
— Прав е — кима Малкия Би. — Не си спомням кога за последен път се наядох свястно. Тя е кльощава, но пък аз си умирам за храна след всичкото това лекуване…
Нещо го сграбчва — пипало? — и го дръпва назад. Той крещи и се мята, рита и се върти, но не успява да се освободи.
Пипалото го извлачва зад купчина тухли и междувременно блъска главата и раменете му в назъбени парчета по пътя.
Наблюдателите до един застават нащрек, готови за битка, но на практика целите треперят. Тези момчета не са видели добро тук.
Стоя вцепенена. Ако тези легендарни войни се боят, какво следва да изпитвам аз? Започва да ми се ще просто да си бях затваряла устата за идването тук. Да те убият на гладиаторска арена вече започва да ми звучи съвсем милостиво.
Всички политат след Малкия Би, макар по лицата им да е изписано не само напрежение. Ритат, дърпат и се опитват да откъснат другаря си от хватката на пипалото.
След миг още един от тях е повлечен назад. Въобще не успявам да разбера какво го сграбчва — все едно го всмуква порив на изпепеляващ вятър.