Той полита назад през прозореца на полусрутена сграда. Отвътре избухват писъци.
Най-близките Наблюдатели се втурват към прозореца. Отклоняват очи, сякаш не им се иска да са видели гледката.
Междувременно към нас се насочва друг вид писък. Този е налудничав, в далечината, но изправя нервите на нокти.
Наблюдателите отстъпват заедно с Малкия Би, който изритва останките от отвляклото го пипало. Всички се обръщат и се втурват настрани от сградите, в посока обратна на тази, откъдето идват лудешките врясъци.
Някой ме хваща за ръката и ме повлича след себе си. За моя изненада се оказва Белиал.
— Дръж се с нас. Ние сме най-добрият ти шанс!
Забелязвам, че не уточнява най-добър за какво. Навеждам се да грабна меча си от земята, не ми пука дали някой от не-ангелите ще ме види какво правя. Твърде заети са да се строяват във формация и да се озъртат за опасност, за да ми обръщат внимание.
Пръсваме се на прибежки, гърбом един към друг. Тези момчета са работили заедно и преди. Това май не им помага много тук, долу. Твърде лошо.
Къде е Рафи?
В какво се забърках?
36
Втурваме се през руините, криволичим на зигзаг, все едно глутница вълци бяга от ловец. Пълно е с натрошени тухли и стари кости. Овъглени или изкривени парчета дърво лежат редом с ръждиви парчета метал сред боклука.
Опитвам се да не изоставам от Наблюдателите. Някои тичат, други летят ниско над земята, притеснени да не ги забележат, ако са по-високо. Белиал лети, хванал се с ръка за глезена на друг Наблюдател, за да го води. Сигурно е нужно много доверие за полет на сляпо. Познатият ми демон щеше да има голям проблем с това.
Най-вероятно Наблюдателите ще ме убият, стига да им се отвори възможност, но ще му мисля, след като избягаме от онова, което се опитва да ни убие в момента. Правя грешката да се обърна да погледна от какво точно бягаме.
Това са три тлъсти демона. Последния път в Преизподнята видях такъв. Те са чутовни, с огромни мускули, а кожени ивици се кръстосват по телата им. С изключение на ивиците, торсовете им са голи и ги виждам само дотам.
Сигурно тук, в Преизподнята, нямат крави. По-добре да не умувам каква ли животинска кожа използват, за да се издокарат така.
Възкачени са на колесници, теглени от дузина наскоро Паднали ангели, впрегнати в окървавени вериги. Падналите трескаво бият с крила, докато демоничните им господари ги шибат с камшиците. Очевидно отскоро са тук, защото повечето им пера още са на място, макар да са начупени и разкривени. Излишно е да проверявам дали счупени ангели са вързани за колелата, точно както беше Белиал при предишното ми посещение.
Демоните използват многоглави пръчки, каквито видях навремето, за да бият и хапят ангелите роби, впрегнати да теглят колесниците. Пръчките са увенчани е кръгове от спаружени глави с еднаква на цвят рижа коса и зелени очи. Косите им се реят, все едно са под вода, точно като онези, които видях преди. И също като тях, тези се късат от беззвучни писъци.
Щом господарите им размахат пръчките, те се юрват с писък към Падналите, хапят и късат ивици кожа и пера от тях там, където ги докопат.
Един демон ме поглежда. Изобщо не се съмнявам, че именно той ме видя при последното ми посещение в Преизподнята. Крилата му горят и лъскавото му тяло сияе в червено от отраженията. Замахва към мен с многоглавия си камшик, а колесниците приближават все повече.
Еднаквите глави пищят, докато се носят към мен с настоятелност отвъд рамките на лудостта. Целите са топки от зъби, очи и гърчеща се коса.
Знам едно: не искам никоя от тях да се вкопчва в мен. Затова влагам и последната капчица сила в тичането. Завивам на бегом зад близкия ъгъл и се втурвам зад разбитите сгради.
В ронещата се стена има люк. Отварям рязко капака му.
Каня се да се юрна по каменните стъпала в мрака надолу, ала един Наблюдател се стоварва на земята пред мен.
Белиал е. Глава от камшика дъвче яростно гърба му.
Върху него кацат още две пищящи глави. Едната се впива и откъсва парче плът от рамото му. Другата успява да се хване за косата му и започва да се мята наоколо, дърпайки и скалпа му със себе си.
Белиал сграбчва тази на темето си и я смачква.
Хвърлям се в битката и злобно изритвам главата от гърба му. Той е моят билет за излизане оттук и не бива да допусна да го убият. Цепи ме главоболие само при мисълта какво би означавало той да умре тук.