Наистина ли ми дава добронамерени съвети? Сигурно има някаква задна мисъл, но в момента не се сещам каква е.
— Защо ми разказваш всичко това?
Може би не е „моя“ Белиал, а просто много прилича на него. Определено не звучи по същия начин.
— Ти ме спаси отвън — отвръща той. — Връщам каквото дължа, добро или лошо. Освен това съм мекушав към човешките дъщери. Жена ми беше такава… — гласът му заглъхва и едва чувам последните му думи.
— Да не предлагаш да ме защитаваш? — Недоверието ясно си проличава в гласа ми.
— Никой не е способен да те защити, момиченце, най-малкото Паднал наскоро ангел, комуто още не са израсли отново очите. Който обещае да те защити, те лъже. Просто е въпрос на приятели или врагове. Това е всичко.
— Да не би да ми казваш, че си мой приятел?
— Не съм ти враг.
— Що за адски странен свят е този? — прошепвам под нос.
Не очаквам Белиал да отговори, но той го прави:
— Намираш се сред руините на планетата на бесовете.
Известно време обмислям информацията. Свят на бесовете ли? Не на Падналите? Бесовете и Падналите изглеждат много различно.
— Те не са един и същи вид, нали?
— Падналите и бесовете ли? — той изсумтява. — Не позволявай някой дори да чуе подобно предположение. И двете страни ще те разкъсат на парчета и ще дадат останките ти на Погълнатите.
— Значи това е било свят на бесовете, преди да дойдат Падналите ангели? Бесовете са местните жители на Преизподнята?
— Съмнявам се, че преди идването на Падналите, те са били кой знае какви жители. Бива ги само да причиняват мъчения и болка. Отвратителни малки плъхове. Стоят дори под Погълнатите, които не искат да ги ядат, защото даже без тяло, един Паднал отказва да слезе толкова ниско.
Спомням си как бесовете мъчеха и Белиал, и съпругата му — ясно е защо ги мрази. Но ако се окаже, че тази история има две версии?
Озъртам се в сумрачното подземие.
Забелязвам останки от разбити грънци, парчета избелял плат, натрошени метал и дърво. Някой е живял тук навремето. Изглежда е било цяло семейство. Много отдавна.
37
Белиал накланят глава и се вслушва.
— Отвори капака на люка. Идват и другите Наблюдатели.
Нямам особено желание да позволя на другарите му да открият къде сме. Не искам да ме убият, преди Рафи да успее да говори с тях.
Рафи. И той би трябвало да е кацнал близо до Белиал като мен. Какво значи отсъствието му?
— Хайде, момиче. Те са най-добрата ни надежда за оцеляване!
Колебая се още миг. Вероятно е прав. Или пък ми подготвя капан.
Белиал поема инициативата в свои ръце.
— Тук сме!
Тихо прибирам меча в канията и поставям отгоре плюшеното мече. И бездруго не бих могла с бой да си проправя път през толкова Наблюдатели; по-добре засега да държа Пуки скрит.
Някой блъска по капака на люка.
— Знаехме, че ще си жив, Голям Би! Отваряй. Не се срамувай.
Рамката пука и се тресе.
— Искаш ли да живееш, убийце на ангели? — кима към резето Белиал. — Те са най-добрият ти шанс.
Какъв смисъл има да упорствам и да изчакам Наблюдателите да отворят насила? Колебливо се изкачвам по каменните стъпала и отварям капака.
Не-ангелите се втурват вътре и препълват малката бърлога.
— Хубава находка — отбелязва Термо след кратък оглед.
— Дано успеем да отдъхнем тук няколко секунди — съгласява се Малкия Би.
— Опа, времето изтече — Тръбача стоварва длан върху рамото му. — Връщаме се в положение на плячка нащрек!
Останалите оглеждат мазето и тихомълком оценяват ситуацията, докато влизат в укритието.
В тясното помещение се скупчват над дузина Наблюдатели. Някои сядат на земята, други се облягат на стените и затварят очи, все едно не са почивали от години. Никой не говори. Никой не мърда. Просто почиват, сякаш не са сигурни дали ще им се отвори друга такава възможност години наред.
Шумно дран! по капака на люка прекъсва тишината.
Всички се напрягат и се обръщат към входа.
Пърхащ бяс рухва и се претъркулва непосредствено пред отворения люк. След него рухва ангел в топка от бели пера и ругатни.
— Рафи! — втурвам се по стълбите аз. — Къде беше?
Той ме поглежда объркан. Петнистият бяс излита от хватката му. Изпърхва панически в укритието, а Наблюдателите го блъскат и ритат, докато трескаво не се измъква обратно през люка.