Рафи примигва няколко пъти срещу мен, докато полека се изправя.
— Добре ли си?
Никога не съм го виждала толкова замаян. Сигурно и аз съм изглеждала така, когато пристигнах тук.
Едва сега ми хрумва, че може да е долетял току-що. В началото си помислих какво голямо съвпадение е да кацне точно до мен, но връзката, разбира се, не съм аз, а Белиал. Минахме през него, затова от другата страна пристигаме до него.
— Току-що ли кацаш? — питам.
Рафи обаче не гледа към мен. Наблюдателите се взират едни в други. Един по един те излизат от подземието и се редят в кръг около него, сякаш насън. Тромаво отстъпвам назад:
— Ами, вие, предполагам, се познавате…
— Не е възможно — заявява Летеца.
— Капитане? — пита Ястреба със съмнение в гласа. — Ти ли си?
— Какво имаш предвид с това „капитане“? — осведомява се Белиал, извърнал празните си очни орбити към Рафи.
— Това е архангел Рафаил — обяснява му Термо.
— Какво, по дяволите, си сторил, та да се озовеш тук, долу? — пита Циклона.
— Крилата ти… — проточва Тръбача. — Как така са неопетнени?
Иронично е, че Рафи най-сетне си е върнал ангелските крила, но сега пък е в земята на демоните.
— На мисия с Уриил ли си дошъл? — подхвърля Термо скептично. — Мислех, че той е единственият архангел, способен да слиза тук долу. Нали не си станал дипломат, а?
— Нищо чудно да е номер — заявява Ястреба. — Може да не е истински.
— Коя е най-голямата ти победа изобщо? — иска да разбере Циклона.
— С една стъпка по-висока и по-широка от твоята най-голяма победа, Циклоне — Рафи отърсва прахоляка от себе си.
— Наистина си ти? — продължава да се съмнява Циклона.
— Какво стана? — интересува се Летеца. — Как така си тук?
— Дълга история — отвръща Рафи. — Имаме много да си наваксваме.
— Предател! — Белиал е побеснял. Блъсва се с цяло тяло в архангела. Двамата падат на земята и се боричкат, а бъдещият демон се опитва да убие командира си.
Останалите го хващат и го свалят от ангела.
— Ти се закле! — крещи Белиал, докато се бори в хватката на другарите си. — Оставих я на твоите грижи! Знаеш ли какво й сториха? Знаеш ли?
Наблюдателите укротяват Белиал, лепват му длан върху устата и шепнат в ухото му да се успокои.
— Налага се да поговорим — решава Рафи, като се изправя. — Тук мястото добро ли е?
— В Преизподнята няма добри места — отвръща Ястреба.
— Трябва да идем някъде, където има лесни маршрути за бягство — уточнява Термо. — Всичко годно да си търси храна току-що ни чу да удряме гонга за вечеря.
В далечината се разнася писък. Трудно е да се каже колко близо е до нас.
Белиал спира да се бори, но диша тежко и ускорено. Вярно, сляп е, но ушите му са съвсем наред.
— Да се махаме оттук — предлага Циклона и повежда групата. Останалите го следваме.
Белиал очевидно е бесен на Рафи, но крачи редом с него, сякаш не са първи врагове. Присъединил се е към групата, все едно никога не му е хрумнало да откаже сътрудничество. Издутите му мускули започват да се отпускат и напрежението в раменете му се оттича с всяка крачка.
Клокочещата омраза, която съм свикнала да виждам у Белиал, липсва, дори на това ужасно място. Още не го е сполетяло онова, което ще го промени.
Следваме Наблюдателите по-далеч от подземието, а писъците на Погълнатите, сега камшични глави, отново изпълват въздуха.
Рафи ме придърпва в обятията си и излита.
38
Един от наблюдателите се обажда:
— Дръж се ниско, за да не те видят.
Рафи се спуска надолу и полита почти на нивото на земята, редом с другарите си. Криволичим насам-натам; избягваме на косъм натрошени колела, купчини боклуци и изгорели корпуси на неразпознаваеми вещи.
Зад нас с гръм и трясък се носи принцът от Преизподнята с огнените крила. Шиба пищящите си глави и впряга си Паднали, а те се напъват да летят възможно най-бързо. Петнистият бяс, който дойде с Рафи, лети до господаря като гигантски крилат плъх и ни сочи.
Носим се по протежение на поредната разбита улица, ала щом свиваме зад един ъгъл, се сблъскваме лице в лице с комплект пищящи глави.
Рафи ме премества така, че да ме държи отзад. И без думи знам какво иска да сторя. Няма как да ме носи и да се бие едновременно. Изваждам си меча.